Гордън Диксън - Последната енциклопедия

Погледна наляво към онази част от горния хребет, която все още не бе изследвал и видя, че на неголямо разстояние от него тя рязко се спускаше надолу, сякаш устремена да се събере с долния хребет, но постепенно се смаляваше, докато петдесетина метра от мястото, където двата хребета щяха да се съберат, преминаваше в обикновен склон. Няколко мига се взира в тази част от склона, преди да бъде в състояние да различи сред редките дървета по склона движенията, които търсеше. Накрая обаче ги забеляза. Фронталното нападение на Рух по склона право над нея очевидно беше замислено преди всичко, за да задържи вниманието на милицията, докато тя беше изпратила друга част да заобиколи предния край на горния хребет, за да нападне оттам.

Това беше единствената възможна за нея реакция и с тази мисъл Хал се обърна рязко обратно, за да погледне към изправения милиционер с бялата нашивка на ръкава. Капитанът трябва да беше командващият милиционерите офицер и той би бил крайно неефективен, ако беше разположил засадата си така, без да помисли за левия си фланг.

Хал се обърна и започна да се придвижва нататък, над този ляв фланг. След малко стигна до място, откъдето се виждаше едно по-широко място на хребета, лека падина, защитен не само от естествено израснали дървета, но и от една груба барикада от трупи, насочена в посоката, от която щяха да дойдат фланговите нападатели на Рух. В падината имаше над двадесет въоръжени милиционери, който чакаха.

Хал приклекна на склона над цялата сцена, поставил игловата пушка на коленете си. Усещаше, че гърдите го стягат. Единствената му надежда, която беше имал относно нападението по фланга, бе разрушена от гледката на тези двадесет черни униформи. Той се върна обратно към позицията си над четиримата мъже и изправения офицер.

Хал помисли малко, а сетне се върна обратно към позицията си над първата група, която беше открил. Докато ги наблюдаваше, един от тримата под него вдигна пушката си и стреля; сетне се засмя и посочи с ръка. Един от другите го потупа по рамото.

Нещо древно и мрачно са раздвижи в Хал. Той се отпусна на колене, подпря дулото на игловата пушка на полузарития в земята валчест камък и стреля три пъти. Иглите прошептяха леко, сякаш птички изчуруликаха в планинския въздух. Лежеше, ослушвайки се в тишината, която последва този звук, но от другите позиции на милицията нямаше никаква реакция, която да подскаже, че някой там е чул. Отново стана на крака и бавно тръгна надолу по склона.

Телата на тримата, когато стигна до тях, лежаха неподвижно на слънцето. Той ги изгледа, усещайки някаква празнота в стомаха си, като от някакъв тежък удар или рана, чиято болка е все още приглушена от шока. Събра внимателно трите конусни пушки, така че металните им части да не се чукат шумно една в друга, и ги помъкна нагоре по хълма — достатъчно високо, за да може да вижда склоновете, по които се движеха двете нападателни групи от отряда.

Групата на Рух напредваше бавно, ала групата, която идваше по фланга, се движеше по-бързо. След още пет минути те щяха да се окажат на такова разстояние от милиционерите, които ги чакаха в падината, че онези можеха да ги обстрелват в упор.

Хал седна и извади планката на приклада на една от конусните пушки, за да извади инструментите от кухината в него. Конусните пушки бяха проектирани тъй, че да се самопочистват след изстрела, така че беше нужно нещо повече от това, просто да запълни с пръст дулото. Отви заключващия затвор на цилиндъра на магазина под дулото и откърти последния от наредените във формата на пръчка конуси. После прибра конуса, който бе отделил, постави обратно затвора и го завинти.

Хвана внимателно с палеца и средния си пръст конуса, като гледаше да не докосне тесния червен ръб около широкия долен край на конуса. Червеното бележеше отлятото ракетно гориво, което се запалваше от механизма на пушката и задействаше тези самодвижещи се снарядчета. Като постави нежно конуса между събраните си наблизо колене, така че с нищо да не докосне ръбът, той освободи горивната камера, отвори я и сложи конусчето в кухината — само че насочено назад към камерата, вместо напред към дулото. После внимателно монтира камерата обратно. Хал повтори същата операция и с още една от конусните пушки.

Когато затваряше отвора на втората пушка, вътрешно се усмихна с лека горчивина. Поне част от членовете на отряда щяха да негодуват много, ако узнаеха как е развалил две превъзходни бойни оръжия — и то когато толкова много не им достигаха. И щяха да имат право.