Гордън Диксън - Последната енциклопедия

— Така… така… — успокояваше Хал магарицата, докато я насочваше по ронещия се камънак на пътеката към края на редицата животни, където можеше да я качи отново на пътеката. Стигна до края и я подкара нагоре. Когато се обърна, видя, че Джейсън е издърпал магарето, което следваше в редицата животното на Хал. Сега цялата задна половина от тази редица чакаше търпеливо, а Джейсън бързо се катереше по скалата, за да дойде при Хал.

— Можем да вкараме Дилайла, за да заместим тая… — започна Джейсън, когато се качи на пътеката до Хал — и изведнъж въздухът се изпълни с писъци.

— Долу! — извика Хал и го събори на склона под издатината на пътеката. Заострени парченца от ронливата скала забоцкаха Хал през ризата и панталоните. Няколко от натоварените магарета по-нататък по пътя се запрепъваха надолу по склона или бавно подгънаха колене и легнаха свити на пътеката. Писъците престанаха, а настъпилата внезапната тишина бе потресаваща.

— Конусни пушки! — Гласът на Джейсън беше висок и странен. — Горе има милиция!

Напрегнатото му лице се взираше към скрития зад дърветата хребет. Той изхвърча до предпоследното магаре в редицата, което носеше техните собствени вещи и се вкопчи в товара му, докато не издърпа повереното му оръжие. Плъзна се надолу и пак залегна до Хал.

— Това няма да ти послужи за нищо на такова разстояние — каза Хал. Оръжието на Джейсън беше една стара иглова пушка, която бе точна до шестдесет-седемдесет метра, но неефективна на два пъти по-голямо разстояние.

— Знам — изпъхтя Джейсън, като все още се взираше към скрития хребет. — Само че те, може би, ще се спуснат към нас.

— Трябва да са си загубили акъла… — започна Хал, водейки се от уроците, които бе попил като дете, и в този момент хрущенето на нечии обувки по ронливата скала ги накара да обърнат глави надясно.

Видяха Лейтър Улън, един от по-младите мъже в отряда да бяга, превит надве, към тях.

— Видяхте ли нещо? — попита той запъхтян, като най-накрая спря над тях.

— Лягай! — викна Хал, но вече беше късно. Пищящите звуци отново изпълниха ушите им и Лейтър падна, изпускайки собствената си иглова пушка. После се завъргаля, все едно че нямаше кости, надолу по склона. Хал скочи подире му, улови го и видя, че е несъмнено мъртъв. Три конуса си бяха пробили път през гръдния му кош, а един бе направил бразда отстрани в главата му. Хал сграбчи падналата пушка и като се приведе, за да се възползва от прикритието на пътеката над себе си, се затича назад по склона натам, откъдето бяха дошли.

— Къде отиваш? — чу той да вика подире му Джейсън. Само че нямаше дъх, за да отговори.

Той търча по полегатия сипей, докато извивката на планината започна да затулва от погледа онази част от хребета, откъдето бяха изстреляни конусите. Беше се върнал пак до вдлъбнатината, гънката в планинската скала, която водеше право нагоре към цепнатината и комина. Вече в безопасност от наблюдение от страна на въоръжените хора горе, той изскочи пак на пътеката и започна да се катери право нагоре в цепнатината.

Тук нямаше толкова много свободни камъни. Катереше се най-вече по гола скала, като се придвижваше бърже, а игловата пушка се люшкаше на гърба му, крепена там от ремъка, който Хал бе прехвърлил през гърдите си. По лицето му изби пот, която го охлади така, че се почувства гол на сухия планински въздух. Установи, че диша дълбоко и равномерно. Беше минало много време, откакто се беше напрягал физически, точно по този начин, и усещаше тялото си напрегнато и тромаво. Ранните навици от тренировките обаче живееха нейде дълбоко в него и той чувстваше как въздухът нахлува мощно в дробовете му, а сърцето му бие бързо, но равномерно. Изкачи се ловко в тясното гърло на комина и от катерене на четири крака по стръмния склон премина към алпийско катерене.

Коминът беше висок девет-десет метра, като се стесняваше рязко, докато към върха, точно под горния хребет беше не по-широк от метър. В началото на изкачването той се насили да спре и да задиша дълбоко, за да накара сърцето си да забие по-бавно и да изпълни изтощените му тъкани с кислород за предстоящото усилие.

Истинският проблем беше игловата пушка. Нормалната процедура щеше да бъде, когато се изкатери на горния хребет, да я издърпа след себе си. Само че не разполагаше с въже, за да я вдигне. Спря за миг, изчислявайки на ум разстоянието между хребета над главата му и онова място по-нататък, откъдето беше дошъл огънят на конусните пушки. Освен ако беше такъв кутсузлия, че някой от милиционерите да се окаже точно над него в същия момент, звукът от хвърленото оръжие, когато то падне върху плоската скала на горния хребет, не би следвало да се разнесе толкова далеч, че да привлече вниманието им.