Гордън Диксън - Войнико, не питай!

Накрая се озовах на светло — при моите мълнии и безбрежната пустота, където се водеше истинската битка между искрените хора и древния, враждебен мрак, който би ни оставил завинаги на нивото на маймуните. И някъде далеч, в края на един дълъг тунел, видях Падма, застанал на паркинга под слънцето със сините си дрехи — гледаше към мен.

— Сега ви е ясно защо Енциклопедията има нужда от вас. Единствено Марк Тор можеше да я доведе дотук, а само вие сте в състояние за довършите работата, защото повечето от земните жители не могат да видят бъдещето, което ги чака след завършването на Проекта. Вие сам пресякохте пропастта между представителите на Остатъчните култури и хората, родени на Земята, и имате реалната възможност да претворите разбиранията си в Енциклопедията. Така че когато тя бъде довършена, ще може да помогне на тези, които не виждат смисъла й, да го разберат. И когато Остатъчните култури и техните народи се обединят с Базовия човек от Земята, ще започне съзидание, което ще доведе до формирането на нова, еволюирала раса.

Стори ми се, че проницателният му поглед за миг се смекчи, отразявайки лъчите на слънцето, а усмивката му стана някак си тъжна.

— Вие ще ме надживеете и ще имате възможност да видите повече. Довиждане, Тим.

Изведнъж, съвсем неочаквано, видях цялата картина. Всичко се намести в ума ми. Видението и Енциклопедията, превърнали се в единна реалност. Точно в този момент разумът ми прозря противодействието, с което ми предстоеше да се сблъскам, за да направя всичко това възможно.

В главата ми започнаха да се очертават детайлите, защото познавах добре света, хората и методите, с които трябваше да се боря. Мисълта ми се понесе напред, настигна ги и дори ги надмина, предусещайки всеки техен ход.

Още отсега ми беше ясно колко по-различни ще са моите методи от тези на Марк Тор. Ще запазя името му като символ и ще създам впечатлението, че Енциклопедията продължава да се строи в съответствие с предварителните планове. Ще бъда само един от членовете на Управителния съвет, където, поне теоретично, всички ще имат равни права.

В действителност обаче ще ги управлявам както само аз си знам. Така няма да има необходимост от превантивни мерки срещу откачени като онзи, който уби Марк Тор. Ще бъда свободен да пътешествам по Земята, същевременно да следя за изпълнението на Проекта и да откривам и пресичам усилията на онези, които ще се опитат да саботират изграждането на Енциклопедията. Вече имах идеи как да започна.

Но Падма се бе обърнал и се отдалечаваше. Не исках да го пусна, затова с труд се откъснах от мисленото бъдеще и се върнах в настоящето, при дъжда, който спираше, и засилващата се слънчева светлина.

— Почакайте — викнах аз. Той спря и се обърна. Беше ми трудно да изразя с думи това, което преди малко си мислех.

— Вие…

Езикът ми отказа да се движи.

— Вие не се предадохте. През цялото време сте вярвали в мен.

— Не.

Примигах насреща му, защото ме изненада. Той само леко поклати глава.

— Бях длъжен да вярвам на резултатите от изчисленията — леко се усмихна, сякаш се извиняваше. — А те не ви оставяха никакви реални надежди за успех. Дори на онова празненство на Фрийланд в чест на Донал Грим, когато имахме достатъчно информация, събрана от Енциклопедията за пет години, вероятността за спасението ви беше съвсем нищожна, за да планираме нещо. Даже и на Мар, когато ви лекувахме, изчисленията отново не ви даваха никаква надежда.

— Но вие… вие през цялото време останахте с мен… — отроних аз заеквайки, като го гледах втренчено.

— Не аз. Никой друг, само Лайза. Тя така и не се предаде по отношение на вас, още от онзи случай в офиса на Марк Тор. Каза ни, че нещо подобно на искра е прескочило между вас, докато сте разговаряли по време на обиколката из Енциклопедията, още преди случката в Индекс-залата. Продължи да вярва във вас дори след като я отблъснахте на празненството на Донал Грим. А когато започнахме лечението ви на Мар, тя настоя да стане част от него, така че успяхме да ви свържем емоционално с нея.

— Да ме свържете… — за мен тези думи нямаха смисъл.

— По този начин установихме емоционалното й съпричастие към вас по време на лечението ви. За журналиста Тим Олин нямаше никакво значение, но точно тогава тя много силно се привърза към вас. И сега положението е такова, че ако ви загуби, тя ще страда по същия начин, ако не и повече, както страда Ян Грим от загубата на брат си Кейси.

Замълча и ме погледна, но аз все още не можех да мисля нормално.