Гордън Диксън: Войнико, не питай!

Засмях се и останах поразен от дрезгавия си глас.

— Какво мислите да правите сега?

— Да ви покажа, че ножът в ръката ви може да пореже както този, който го държи, така и този, към когото е насочен. Ще ви кажа нещо ново, Тим. Убиха Кейси Грим.

— Какво?! — стори ми се, че дъждът около мен внезапно се усили, а паркингът заплува пред очите ми.

— Застреляли са го трима членове на Синия фронт. Преди пет дни, в Блаувейн.

— Застрелян — отроних аз. — Защо?

— Защото войната свърши — обясни Падма. — Защото смъртта на Джеймтън и капитулацията на войските на Сдружението без водене на бойни действия, които биха нанесли поражения на планетата, накара местното население да продължи да се отнася дружелюбно към нашите войници. По този начин Синият фронт се оказа много по-далеч от властта, отколкото преди началото на кампанията. Надяваха се чрез убийството на Грим да провокират насилие от страна на подчинените му към цивилното население така да принудят правителството на Света Мария да отпрати войниците обратно на Екзотика. Управляващите щяха да останат беззащитни пред един бунт на Синия фронт.

Погледнах го тъпо, а той спокойно продължи:

— Всичко е взаимосвързано. Кейси трябваше да бъде повишен и преведен на щабна работа на Мар или Кълтис. И той, и брат му Ян биха останали далеч от бойните действия до края на живота си. Заради убийството на Джеймтън обаче, позволило капитулацията на Сдружението без водене на бойни действия, възникна ситуация, която доведе до убийството на Кейси от Синия фронт. Ако вие не се бяхте сдърпали с Джеймтън и той не беше победен, Кейси щеше да е жив. Това показват нашите изчисления.

— Аз и Джеймтън ли? — гърлото ми пак беше пресъхнало, а дъждът плисна още по-силно.

— Точно така — потвърди Падма. — Вие сте онзи съдбоносен фактор, позволил на Джеймтън да вземе това решение.

— Аз съм му помогнал? Аз?

— Той е прозрял същността ви. Разбрал е, че под отмъстителната, унищожителна обвивка, в която се криете, тлее съзидателното начало, заложено толкова дълбоко у вас, че и чичо ви не е могъл да го убие напълно.

Въпреки грохота на дъжда около нас всяка дума на Падма достигаше до мен ясно.

— Не вярвам! — извиках аз. — Не мога да повярвам, че е направил нещо подобно!

— Както ви казах, вие подценявате еволюционното развитие на Остатъчните култури. Вярата на Джеймтън не е чувство, на което може да се влияе отвън. Ако вие наистина не сте по-добър от чичо си Матиас, той изобщо не би ви изслушал. Щеше да ви изхвърли като бездушен човек. Но стана така, че ви е приел за човек, който говори, както той би се изразил, с гласа на Сатаната.

— Не ви вярвам!

— Вярвате! — заяви Падма. — Нямате друг избор, освен да вярвате. Точно затова Джеймтън е могъл да вземе решение.

— Решение, глупости!

— Той беше човек, готов да умре за вярата си. Но като командир прекрасно разбираше, че е трудно да обясни на подчинените си защо трябва да тръгнат и да умрат в името на някаква почти непонятна цел. — Падма внимателно ме гледаше, а на мен ми се стори, че дъждът малко отслабна. — Вие обаче сте му предложили това, в което той е видял избора на Дявола — или да се откаже от вярата си, или да даде живота си, за да избегне конфликта, който би довел до смъртта на всички войници на Сдружението.

— Ама че глупава идея! — подхвърлих аз. В църквата молитвата свърши и един-единствен силен, плътен глас започна заупокойната служба.

— Никак не е глупава. Щом е стигнал до този извод, решението е било просто. Всичко, което е трябвало да направи, е да отхвърли предложението на Сатаната. По този начин е стигнал до естествената мисъл за своята смърт.

— Значи това е било решението му? — опитах се да се засмея, но смехът застина в гърлото ми.

— Това е било единственото решение. Веднага след като е стигнал до него, той е видял и единствения път подчинените му да се предадат — ако е мъртъв, а те са в неизгодна тактическа позиция по причини, известни само на него.

Тези думи ме пронизаха като ток.

— Но той нямаше намерение да умира!

— Оставил е това да реши неговият Господ. Уредил е всичко така, че само чудо би могло да го спаси.

— Какви ги говорите? Той постави маса за преговори под флага на примирието. Доведе четирима войници…

— Нямаше никакъв флаг. А хората с него бяха стари фанатици, търсещи мъченическа смърт.

— Доведе четирима! — развиках се аз. — Четири и един — пет! Бяха петима срещу Кейси — сам-самичък. Бях там, застанал до масата, и всичко видях. Пет срещу…