Гордън Диксън: Войнико, не питай!

— Вие не сте от Екзотик-светове! — сетих се аз. Това бе истина. Родените на Мар и Кълтис се различават забележимо от нас. Лицата им не са толкова подвижни. Очите сякаш те пронизват. Приличат на богове, които винаги държат мълнии в едната си ръка и не забелязват това.

— Сътрудничка съм — отговори тя. — Казвам се Лайза Кант. Познахте. Не съм екзотийка. — Сякаш изобщо не й пукаше, че униформата не отговаря на облика й. Беше по-ниска от сестра ми. Аз и Ейлин бяхме над средния ръст за земляни. Моята коса вече беше потъмняла, докато Ейлин си оставаше блондинка. И аз имах руса коса, когато загинаха родителите ни, но потъмня през годините, прекарани в дома на Матиас. А това момиче, Лайза Кант, имаше червена коса. Беше хубава и весела. Дори леко ме заинтригува — толкова добре й стояха екзотийските дрехи. Ала в същото време ме дразнеше. Изглеждаше прекалено самоуверена.

Въпреки всичко продължих да я наблюдавам как събира останалите екскурзианти, очакващи началото на разходката в Енциклопедията. Когато тръгнахме, се залепих за нея и се опитвах да я заговоря в паузите между разясненията.

Изобщо не се смути, когато насочих разговора към нея. Родила се в Средния запад на Северна Америка, съвсем близо до Сейнт Луис. Завършила начално и средно образование в анклава и станала последователка на Екзотик-философията. Приела техният начин на живот и работа… Струваше ми се, че напразно си пилее силите, защото е доста хубаво момиче. Казах й го.

— Как така си пилея силите — отговори тя с усмивка, — когато по този начин използвам напълно енергията си за най-възвишените цели?

— Възвишени цели? — казах аз колкото може по-грубо. — Пъпа ли си съзерцаваш?

Усмивката й изчезна моментално и тя ме изгледа много странно. Толкова странно, че запомних този поглед завинаги.

Като че ли изведнъж беше забелязала нещо в мен — нещо мятащо се без посока в тъмния океан, на чийто бряг стоеше тя. Протегна ръка с намерение да ме докосне. Не завърши движението сякаш изведнъж се сети къде се намираме.

— Ние винаги сме тук — произнесе със странен глас. — Запомни това. Винаги сме тук.

Обърна се и ни поведе през обширния комплекс от здания.

— Когато всичко това бъде изведено в орбита — заговори тя, обръщайки се към цялата група, — ще бъде сглобено в сферично съоръжение. Орбитата ще лежи на сто и петдесет километра от повърхността на Земята. Ако комплексът се изведе сглобен, това би довело до огромни загуби. Затова информационното хранилище се строи тук, ще бъде издигнато на части и ще бъде сглобено в орбита. Последната Енциклопедия няма да бъде просто още един склад за информация. В нея ще се съхраняват факти, но само като средство за постигане на целта. А целта е установяване на взаимоотношенията и откриване на връзките между тези факти. Всяка частица от познанието трябва да се съедини с друга негова частица с помощта на енергетични импулси, носещи в себе си кодът на взаимовръзката. Това ще продължи до достигане на максималното равнище. И тогава огромното взаимосвързано количество информация, почерпена от земния човек и отнасяща се до самия него, трябва да придобие очертанията на единно цяло — такова, каквото човек никога не е имал възможност да наблюдава.

Разбрахме, че на този етап Енциклопедията ще представлява за Земята нещо като огромен процесор с мигновено достъпна взаимосвързана информация за човешката раса и нейната история. С тази информация може да се търгува при обмена на познания по фундаменталните науки със светове като Нютон и Венера, по психология — с Екзотик-световете. Ще се продава срещу необходимата за Земята информация от младите светове. Единствена по рода си в многопланетната култура на Homo Sapiens, Енциклопедията в края на краищата ще се изплати, защото най-твърдата валута е познанието и информацията.

Но Земята се зае с този проект по много по-величествени причини. Той беше надеждата за цялата планета, за всички нейни жители. Изключвам само чичо Матиас и нему подобните, които са изоставили всякаква надежда. Енциклопедията ще се използва за проверка на теориите на Марк Тор.

Както знаете, теорията на Тор постулира, че в познанията на човека за самия него има тъмна област. За нея не се знае нищо освен това, че я има. С прибори не е възможно да се локализира. Тор доказа, че именно тази недостъпна област може да се изследва с Последната Енциклопедия — по пътя на логиката и като се използват всички събрани знания. Той твърдеше, че там ще открием нещо — качество, способност или сила, — което притежават само хората, живеещи на Земята. Нещо загубено или недостъпно за производните култури на младите светове, които като че ли бързо изпреварват родителското племе в отделни направления.