Хари Харисън - Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Това означава ли, че всичко свърши, Джим?

— Да, и краят е щастлив.

— Какво ще стане сега?

— Нашествениците ще си отидат и никога няма да се върнат. Вашата планета отново ще си бъде ваша. И тук вечно ще цари мир.

— И ти ли ще заминеш?

Сърцето ми заби бързо, стиснах ръката й и се приготвих да се удавя в тези очи. После изплувах и се отърсих.

— Не зная… не, не е вярно. Зная. Колкото и привлекателни неща да има тук — стиснах ръката на най-привлекателното от тези неща — след време аз няма да съм щастлив. Нито онези около мен. Твоята планета, моля да ме извиниш за думите, но не бих искал да свиквам с нея. Има много светове, които още не съм видял. Галактиката е много голяма. Болно ми е да го кажа, но аз трябва да напусна.

— Остани на този свят, Джим — посъветва ме Варод, когато мина зад мен. — Защото ако го напуснеш, ще откриеш, че на дадена планета те очаква съд и затвор.

— Това ти ли го казваш, Варод, ти ли го казваш! — Обърнах се и гневно размахах пръст пред лицето му. — Ти ме излъга, измами ме да дойда тук… след това пренебрегна моето съобщение със свръхсветлинна скорост и ме остави да се скапя тук, едва не ме хванаха и половината планета не бе избита…

— Никога! Ние бяхме в орбита навреме, всичко наблюдавахме. Щом пристигнахме, веднага започнахме да подслушваме Зенър с помощта на неоткриваеми електронни устройства. Ние бяхме тук два дни, след като ти изпрати твоето съобщение със свръхсветлинна скорост. Браво!

— Два дни? Подслушвателни устройства? Невъзможно. Марк Форър щеше да знае за всичко това.

— Той знаеше. Ние провеждахме постоянни консултации с този велик интелект. Той много ни помогна.

— Да не искаш да кажеш, че Марк Форър ме е лъгал… като вас?

— Да.

Отворих уста, после я затворих и отново премислих всичко.

— Защо… искам да кажа защо стоях тук и поех риска да изтърва положението от контрол, когато вие веднага сте могли да кацнете?

— Трябваше да чакаме да минат изборите — каза Варод с гневна любезност. — Направихме всичко, което можехме, да махнем Зенър от родната му планета колкото се може по-бързо. Монтирахме всички онези радиопредавателни подслушватели, за да знае, че е следен. Действахме върху неговата параноя с надежда, че ще бъде без контакт с родната база, докато стане много късно. Ти беше много добър в създаване на проблеми за него тук. Трябва да те поздравя. Това не му даде никакво време дори да помисли за установяване на контакт с неговата база. Което беше много важно за нас. След като Зенър замина на своето междупланетно приключение — както очаквахме да направи, — стана възможно да извършим малък държавен преврат в Невенкебла. Гражданите бяха повече от уморени от безкрайното състояние на извънредно положение. Един бунт в двореца бързо прогони военните. Беше избрано цивилно правителство и отсега нататък ще царува мир. Тази обезоръжена армия ще се върне и ще се слее с цивилното население.

— Използвали сте ме за примамка — казах аз с известна топлота.

— Не разбирам думата, но сигурно означава, че сме те използвали несправедливо и сме те накарали да свършиш мръсната работа вместо нас.

— Това е достатъчно, докато се съгласим с по-добро описание. Е… не си ли съгласен?

— Ни най-малко. Ти се замеси в този случай по твои собствени съображения. Ако не те бяхме следили и не ти бяхме дошли на помощ, вече щеше да си мъртъв.

Последното беше много трудно да се оспори. И бях дошъл тук по своя собствена воля. Погледнах към проснатото тяло на Зенър и с усилие се въздържах да не го изритам в ребрата.

— Какво ще правите със Зенър?

— Зенър е болен и ще получи необходимото лечение в болница, специализирана по заболявания като неговото. От този момент той повече не съществува.

— А какво ще стане с мен?

— Ти ще бъдеш достатъчно умен да останеш, където си сега. Избягал затворник, когото го чака съд…

— Не ми пробутвай тази брадата глупост — отвърнах презрително. — Аз съм таен оперативен агент на Галактическия съюз и ще бъда третиран като такъв. Аз ви помогнах да откриете местонахождението на тази планета и страдах в името на справедливостта на Съюза. Дори сключих финансови споразумения от ваше име.

— Да, с войника, на когото си обещал кредити, за да ти помогне. Гласово включваният рекордер в птицошпионина е записал разговора с него. На Аспия ще се плати.

— Тогава и на мен ще платите. Пълна заплата за цялото време, през което работих за вас. Нали?

Той потри брада и се намръщи.