Хари Харисън: Стоманеният плъх в танц със смъртта

— На мен също… заради смъртта на моя приятел. Но защо е искал да те арестуват?

— За да си отмъсти. Изхвърлих го от леглото си. Беше прекалено къдрав за моя вкус.

Преглътнах и се задавих. Отпих голяма глътка вино с надеждата, че няма да забележи как се изчервих. Не забеляза. Очите й, все още искрящи от гняв, гледаха покрай мен в пространството.

— Ще го убия, наистина искам да го убия. Зная, че е невъзможно, но напълно си го заслужава.

— Защо да е невъзможно? — попитах с облекчение, радостен, че разговорът се връща към така удобните за мен теми като убийство и отмъщение.

— Защо ли? Какво знаеш за тази планета, Джим?

— Нищо. Нищо, освен името й — Стерен-Гуандра.

— Което на местния език означава планета. По отношение на езика въображението им е бедно. Най-малкото на тези тук в Брастир. Подобно на много други населени планети, и тази е прекъснала галактическите си контакти през годините на Разделението. Брастир, този континент, има малко природни ресурси и през столетията е успял да загуби всичко от старата технология. Хората тук са толкова затъпели, че повечето са забравили есперанто. Не и търговците, обаче. Те е трябвало да търгуват с намиращия се край брега остров. До възстановяване на галактическите контакти местните жители са живели в някакъв земеделски полуфеодализъм.

— Като Спиовенте?

— Не съвсем. Недалеч от брега се намира онзи голям остров, за който споменах, отделен с тесен проток. Почти всички минерали, въглища и нефт на това полукълбо се намират там. Затова той е бил заселен най-напред и е бил добре развит преди пристигането на втората вълна от емигранти през онези векове на разпръсване на народите. На никой от новодошлите не разрешили да се засели там. Не че те държали на това, целият континент бил широко достъпен и богат и условията били подходящи за всички заинтересовани страни. Промишленост и технология на Невенкебла, селско и горско стопанство тук. Съмнявам се дали нещо се е променило много през годините на разделение… може би връзката се е засилила, ако въобще има такава. Ето защо няма да можем да се доближим достатъчно до Гарт, за да го убием.

— Не разбирам. Какво общо има всичко това с него?

— Той е на острова. Недосегаем. — Тя въздъхна и натопи върха на пръста си в разсипаното вино. Аз все още недоумявах.

— Но Гарт е венианец като теб. Той е капитан на вениански кораб. Защо те ще го защитават?

— Защото не е венианец, ето защо. Военните на Невенкебла купиха кораба, а той го командваше. Ние бяхме щастливи, искахме да продължим да изпълняваме плана, бяхме добре платени. Венианците са много гъвкави, когато се отнася за пари. Но той наистина е голяма клечка сред военните тук. Те управляват това място. Всички онези оръдия, които контрабандирахме, се произвеждаха на острова. Беше добре организирано мошеничество, носеше много чужда валута. Но когато Галактическият съюз надуши работата, уволниха ни и прекратиха операцията. Просто няма начин да се достигне до него на онзи остров.

— Аз ще намеря начин.

— Надявам се. Ще ти помогна с всичко, с каквото мога. Но нека караме поред, Джим. Ще трябва да се скрием, докато ни търсят… а това ще изисква много аргани. Ти колко имаш?

Тя сложи на масата монетите, които беше откраднала. Прибавих и моите към купа.

— Малко са. Трябват ни много за подкупи, за сигурно място, където да се скрием. Аз имам контакти, връзка, която съм използвала. За добри пари, той ще може да ни намери сигурна къща…

— Не. На всяка цена избягвай криминалните среди. Много е скъпо и е първото място, където ще ни потърсят. Тук има ли хотели? Скъпи, луксозни хотели?

— Няма. Но има ostelyow, където отсядат пътуващи дребни аристократи. Само че там не ходят чуждоземци.

— Още по-добре. Можеш ли да минеш за местна?

— Yredy. С малко усилие и ти можеш. Тук има много различни акценти и диалекти, така че никой няма да забележи.

— Идеално. Тогава веднага да откраднем много пари, да си купим скъпи дрехи и скъпоценности и да опитаме да се настаним в най-добрия ostel. Съгласна ли си?

— Съгласна съм! — Тя се засмя високо и плесна с ръце. — Кълна се, Джим, ти си свеж полъх на тази воняща планета. Харесва ми твоя стил. Но няма да е лесно. Тук няма банки. Всички налични пари се държат от лихвари, наричани hoghas. Техните къщи са като малки крепости. С много охранители, винаги от фамилията на лихваря, така че не могат да бъдат подкупени.

— Звучи добре. Хайде да отидем при някой. Довечера ще се върнем и ще го оберем.