Хари Харисън - Отмъщението на стоманения плъх

Разбира се, беше прекалено хубаво, за да продължава дълго. Аварийното осветление премига и се намали до червено, и беше готово съвсем да угасне. Но вървящият срещу нас войник имаше достатъчно време, за да се огледа и да помисли какво става пред него. Накрая до съзнанието му достигна, че нещо не е наред и изваждайки гаусовката, завика:

— Стой!

Анжела държеше пистолета наготово, раздаде се само един изстрел, и войникът падна. Намерихме се на стълбата и светлината изгасна.

Беше трудно да се маневрира при спускане, макар някои усещания да започнаха да се връщат. В определена степен вече можех да напипвам пътя. Но веднъж изпуснах Край и малко се посмяхме, като го изтъркаляхме до следващата площадка, а след миг, спъвайки се, налетях върху Анжела и едва не се хвърлихме с главата надолу. След това тръгнахме по-внимателно и малко по-надолу някой каза:

— Чакаме ви, за да ви изведем. Само стойте, не мърдайте.

Това беше женски глас и при това не говореше на клизантски, иначе Анжела би взривила цялата стълба. След миг нечии ръце докоснаха главата ми и ми сложиха тежки очила. Сега можех да видя всичко в ярък контраст. Това бяха инфрачервени очила, а очакващото ни момиче имаше преносим инфрачервен прожектор. Препуснахме бързо, а тя извика някого по радиото. В подножието на стълбата ни чакаше Бейз.

— Разположихме хора на всички стълби, за да не ви загубим. Сега се връщат.

Те ми взеха Край. Не чувствах нито болка, нито умора, но по вибрациите на мускулите си предчувствах остра болка — болката от завършването на действието на наркотиците. Препуснахме бързо към отворената паст на служебния тунел.

— Насам — посочи Бейз, — на другия край чакат коли.

Стенех от всяко движение: малко по-глухо и театрално, отколкото би следвало, но това отвличаше Анжела от собствените й неприятности, като я караше да се усеща необходима. Обикаляше като квачка около мен, добросъвестно слагайки под главата ми възглавници, наливайки ми утешително и режейки плодовете на малки парченца.

Надявах се, че тези задължения на съпруга няма да й позволят да си спомни за кутийката за мъчения.

Въздухът, проникващ в стаята, беше топъл, а небето, както винаги, синьо.

— Някакви загуби? — попитах аз.

— Никакви, за които си струва да говорим. Малко обгаряния и драскотини и няколко леки рани сред авангарда. Всичко мина точно както го беше планирал. Щом момичетата чули взрива, прекъснали телефонните кабели и направили страшна каша с линиите. След това минали през тунела и изключили аварийното осветление. Останалото го знаеш, тъй като беше достатъчно любезен да не припаднеш, докато не стигнахме до колата.

— Щях да бъда щастлив да направя това по-рано, но не ме възхищаваше мисълта, че ще ме повлекат по тръбите амазонки. Бейз, те изглежда все още нямат особено високо мнение за мъжете. Може би ще ме направят почетна дама?

— По-добре внимавай да не би да ти направят нещо друго. Току-що позвъня доктор Мутфак и каза, че с Край вече може да се говори.

— Тогава да тръгваме. Много отдавна с нетърпение очаквам този разговор.

Когато станах от леглото, ставите ми затрещяха и се почувствах хилядолетен старец. Бях облечен с бански, както и Анжела. В разкошния хотел „Ринг“ неофициалността беше устав. Това ни даваше възможност да се гмурнем в морето, спасявайки живота си, ако наблизо отново се появят войници.

— Какво ще стане, ако се появят клизантци за проверка? Има ли план как да се скрие Край?

— Скрие е най-подходящата дума. Тъй като е в безсъзнание, може да се пази на дъното на един от хладилниците. Хубава мисъл, особено ако забравят за него и го оставят там.

— Отмъщението — после, сега — информацията. Интересно, какви пленителни фактори е открил в нашия чужденец докторът.

— Той не е чужденец — настояваше доктор Мутфак. Докато аз спях, той е работил в малката си, но напълно оборудвана лаборатория, представляваща част от мини-болницата на хотела. Отговарям за това с репутацията си.

— Единствената ви репутация, която ми е известна, е репутацията на мозъкоизтисквач — казах аз. — Нима можете да сте уверен?

— Няма да търпя да ме оскърбяват чужденци? — завика докторът, като се изправи в гнева си така, че темето му почти стигна до рамото ми. — Към оскърбления от страна на жени съм свикнал, но от чуждопланетни… Там, където са ви родили, трябва да е известно, че база на цялото медицинско образование е здравата основа на биологията и физиологията. Случи се така, че цитологията ми е хоби. Бих могъл да ви покажа клетки, които ще ви накарат да закрещите от учудване, така че знам за какво говоря! Клетките на този субект са човешки, така че той е човек. Жизнеспособен „Хомо Сапиенс“.