Хари Харисън - Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)

Стъпка номер едно. Ако наблюдателят вземеше месото, това би означавало, че са установили някаква връзка. А и моментът беше подходящ, за да напълни манерката. Животните бяха утъпкали пътеки до езерото и той ги последва до самия бряг. После продължи, проправяйки си път сред тръстиката, докато водата стигна до кръста му. Тук тя беше бистра и чиста. Той я опита и напълни манерката си. Когато се върна, слънцето клонеше към хоризонта. Ято летящи гущери бяха накацали върху трупа и разкъсваха плътта му с острите си зъби. Той се приближи и те се вдигнаха във въздуха със смразяващи крясъци. Слънцето беше ниско над хоризонта и трябваше да заслони очи, когато се вгледа към него. Месото го нямаше, но скритият наблюдател все още беше тук. Сега Брайън можеше само да чака. Но не и близо до мъртвото животно. Това не би било много умно. Лешоядите все още кръжаха над него и крясъците им със сигурност щяха да привлекат към трупа и други, по-големи мършояди. Дърветата би трябвало да му осигурят убежище за през нощта. С бавни движения се приближи към гъсталака, като внимаваше да не се приближава към скрития вътре човек.

С падането на нощта Брайън усети как човекът се отдалечава между дърветата, докато накрая присъствието му се превърна в съвсем слабо докосване за емпатичното му сетиво. Явно беше, че не иска да бъде изненадан през нощта. Същото важеше и за Брайън. Той насъбра нападалите листа до ствола на най-голямото дърво и потъна в сън, здраво стиснал ножа в ръката си. Спеше съвсем леко, с пълно съзнание за това, което се случва около него. Веднъж се събуди и се вгледа в мрака, където се промъкваше някакво нощно създание. Нищо друго не го обезпокои през цялата нощ и призори се събуди напълно отпочинал.

Ловецът още беше там — и го наблюдаваше. Когато Брайън излезе от прикритието на дърветата и се насочи към равнината, усети емоциите, излъчвани от него. Все още имаше страх, но вече примесен с любопитство. Брайън знаеше, че трябва да контролира нетърпението му. Следващата стъпка зависеше от скрития наблюдател.

Чакането не беше лесно. Към обед Брайън бе отегчен до смърт от неподвижното седене с надеждата нещо да се случи. В далечината преминаха няколко стада тревопасни, слънцето се издигна високо в безоблачното небе — но нищо не се промени. Изяде няколко от хранителните си дажби и пи от езерната вода. За да победи нетърпението си, се опита да съчини стихотворение за околността, но това се оказа по-отегчително и от чакането. После наум започна игра на шах срещу самия себе си, но след двадесетия ход на черните изостави и това усилие. Към средата на следобеда вече наистина му писна. На другия май му стигаше просто да си лежи и да го гледа от прикритието си. Но това щеше да се промени. Брайън стана и се протегна, а после бавно се запъти към него.

Чувството за страх, което дойде от мъжа беше толкова силно и ясно, че Брайън установи точното място на скривалището му — зад ствола на голямо повалено дърво. Той спря и вдигна празните си ръце над главата си. Усещането за луда паника затихна, но остана страхът, който взе надмощие над любопитството, накарало човека да се крие и наблюдава цял ден. Сега от него се излъчваха смесени емоции, тъй като зад страха се долавяше и алчност. Когато Брайън направи още една крачка, страхът надделя над алчността и човекът избяга. Когато стигна до скривалището му, Брайън разбра на какво се бе дължала вътрешната му борба. Двата бута бяха останали тук. Твърде тежки за носене, бяха захвърлени в пристъпа на паника. Брайън се наведе и ги вдигна, взимайки по един във всяка от ръцете си, постави ги на широките си плещи и тръгна по следите на човека.

Скоро стана ясно, че той се е запътил към гъстата гора и хълмовете зад нея. Веднага щом се убеди, че е узнал посоката му, Брайън излезе в равнината, където можеше да се движи по-бързо и се затича покрай дърветата, за го превари. Придвижването тук беше по-лесно и въпреки тежестта на месото, той бързо задмина другия. След това отново се запромъква между дърветата, но вече пред него. В гъсталака попадна на пътека и спря. Другият се приближаваше насам, вероятно по същата пътека. Мястото беше удобно. Леко задъхан Брайън свали товара от гърба си и зачака. Усещаше приближаването на другия, а също страха и изтощението му.

Забелязаха се един друг едновременно и внезапния изблик на страх рефлекторно запрати напред ръката на ловеца. Брайън се хвърли настрани и едва мерна летящото копие. Острието се заби в ствола на дървото до него. Ловецът се сви и извади ножа си, а Брайън бавно се изправи на крака. Без да сваля очите си от другия, той се протегна, извади копието от дървото и го пусна на земята. После още по-бавно извади ножа си и го пусна до копието. От мъжа все още се излъчваше страх. Брайън изчака страха му да понамалее и заговори с тон, който се надяваше, че звучи успокоително.