Хари Харисън: Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)

— Не можете да ни изгоните така… — извика Брайън и се завъртя на пети.

— Затваряй си устата — вбесено изкрещя сержантът и така го блъсна в гърдите, че почти го повали. — Хванете го! Вкарайте го вътре! И жената!

Двамата бяха сграбчени от силни ръце, които ги завлякоха в голямата стая. Хвърлиха ги на издраскания метален под. Войниците отстъпиха с насочени оръжия.

— Облечете това — заповяда сержантът и двама техници им дадоха чифт от плътните черни костюми. Навлякоха ги безмълвно и затвориха шлемовете си. След това останаха сами в средата на металния кръг. Брайън вдигна ръка за сбогом и усети тръпката на прехода…

Стояха върху твърда скала, а над тях грееше слънце. Внезапно се чу експлозия и Брайън светкавично се извърна — Делта-кулата се бе превърнала в димяща развалина. Съблече костюма си, а после помогна на Лиа да направи същото.

— Какво стана? — попита тя веднага щом главата й се подаде изпод шлема.

— Той ми даде това — отвърна Брайън и бавно отвори ръката си. На дланта му лежеше сгънат лист хартия. Бавно го разгъна и се усмихна на набързо надрасканите колонки от числа.

— Какво е това? Каквото си мисля ли? — попита Лиа.

— Да. Галактически координати. Звездна позиция спрямо навигационния център. Звезда, слънце…

— С планета наречена Арао в орбита около него! Сигурна съм, че експертите от Отношения между Културите ще си прекарат чудесно, проектирайки социална структура, която да гледа по-отговорно на хората отколкото настоящата.

— Всяка промяна би била към подобрение. Смятам да се включа в тази мисия. Ето нещо, което ще ми хареса!

— Направо кажи „ние“. Може да минат години преди да успеем, но обещавам да съм търпелива. Защото накрая ще мога да видя физиономията на Хегедус, когато вляза в стаята му.

Слънцето висеше над каньона и лъчите му проблясваха в корпуса на малката верижна машина, която ги очакваше. Когато се приближиха, двигателят заработи и машината леко завибрира.

— Последната машина — каза Брайън, когато затвориха вратата и потеглиха напред. На седалката имаше кутия, в която седеше непокътната цялата им екипировка. Лиа извади радиото и го подаде на Брайън.

— Свържи се с катера, моля те. Дай му заповед за спешно кацане, така че да ни чака, когато излезем в равнината. До гуша ми дойде от тази планета — както и от предишната.

Когато каньонът свърши и пред тях се ширна тревистата равнина, двамата видяха сребристата кула на катера. Колата спря и двигателят утихна.

След толкова векове на разрушение, войната най-сетне бе приключила.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1496

Издание:

Хари Харисън. Плацдарм

Издателство „Полюси“, 1993

Редактор: Георги Рондолиев

Художник: Брайко Брайков

ISBN 54–547–005–4

ПБС — По-бърз от светлината.

carver — резбар (Б.пр.)