Абрахам Мерит - До Сатаната — седем крачки!

— Вие сте назначен за ръководител — продължи Сатаната, — не само защото задачата изисква необикновена находчивост, но и за точното изпълнение на инструкциите, което вие така добре продемонстрирахте. Аз ще ви дам сега само общи указания, които вие трябва да обмислите. Подробните инструкции ще получите преди да отплавате.

Налага се да отплавам! Значи Ева ще остане сама! Неспокойно се размърдах. Вероятно някаква загриженост се появи по лицето ми. И той го усети.

— Да — каза той, — прехвърлянето на ценностите ще трябва да стане в морето, преди пристигането на „Астарта“. Вие ще участвате в нещо, което предразсъдъкът нарича пиратство, Джеймс Киркхайм. Каква романтика!

В бляскащият поглед имаше едва забележимо злорадство.

— Вие притежавате романтична струна. Признавам го. Затова сте и при мен. Дори ви завиждам в известна степен.

— Аз съм ви благодарен — с усмивка посрещнах настойчивия му поглед, но дланите на ръцете ми изведнъж се навлажниха.

— „Астарта“ се ще тръгне по южния маршрут — продължи той. — В това време на годината и на тези ширини бурите са малко вероятни. В деня на отплаването вие с Кобхъм ще излезете в открито море с моята яхта, на която вие, както забелязах днес, така се любувахте. Освен екипажа с вас ще дойдат и десетина мои храненици и пиячи на кефтиу. Ще ги ползвате в случай на непредвидени усложнения. Всички ще мислят, че „Херувима“, прекрасно име, нали, ще се движи край брега. Но още първата нощ корабът ще захвърли ангелската си външност и ще се превърне в „Морския вълк“, яхта на финансист с безупречна репутация, който в този миг, не подозирайки нищо, ще плава към Хавана. Това също е за случай на непредвидени усложнения.

След два дни в определен район вие ще настигнете „Астарта“ и ще я надминете, като разбира се, ще си останете невидими. Товарният кораб има скорост 15 възела в час, а вие 30. Затова вие ще можете да го спрете, да вземете това, което ми е нужно и да се върнете назад, като отново приемете невинния и безупречен вид на „Херувим“, два дни преди „Астарта“ да се появи в пристанището.

На сърцето ми олекна. Значи Сатаната не възнамерява да стори нищо на кораба и екипажа му. Иначе не би говорил за завръщането му. Кобхъм се разсмя цинично. За миг Сатаната спря на него погледа си. Химикът се раздвижи неспокойно на стола си.

— Вие, разбира се, сте предвидили, как да спрем „Астарта“, сър? — запитах аз.

— Естествено — отвърна той. — Сега ще ви кажа как ще постъпите. Корабът, през това време на годината, ще има около стотина пътници. Постарал съм се те да бъдат дори по-малко от обичайното. Някои от тях ще бъдат мои хора. Част от каютите ще бъдат запазени за туристическия клуб. Но колкото и странно да ви се види, тази поръчка ще бъде отказана малко преди вдигане на котвата. Клубът си е променил неочаквано плановете. Но щедрите му представители ще възмездят компанията за непредвидените загуби. „Астарта“ ще отплува по разписание, защото притежателите на вещите за които ви казах ще се безпокоят за сигурността им. Мисля, че на борда няма да има повече от тридесет души. От тях десет ще бъдат мои.

Нали е прекрасно, Джеймс Киркхайм? Приближава ме се до нощта на предстоящото приключение. През целия ден вие ще следвате кораба на десет мили разстояние. Очаква се нощта да бъде безлунна. В десет вечерта в салона на кораба ще има концерт. Няколко пътника ще празнуват семеен празник. Те всички ще се съберат в салона, а вероятно и някои от офицерите ще ги почетат с присъствието си. Вие ще изключите светлините си и ще се приближите на четири мили.

От „Астарта“ ще дадат сигнал, на който ще отговорите. В този миг двама души ще хвърлят няколко бомби в машинното отделение. Те са заредени с газ, изобретен от мистър Кобхъм. И веднага работещите там ще изгубят всякакъв интерес към дейността си. Трети мой човек ще се вмъкне вътре и ще спре машините.

Сатаната замълча и започна да ме оглежда. Освен неговия поглед усещах и очите на Кобхъм да са забити в мен. По някакво чудо не показах ужаса, който ме бе обхванал. С равнодушен тон и спокоен глас продължих разговора:

— И така, работниците от машинното отделение са отстранени. Какво ще последва?

Известно време Сатаната не ми отговори. Твърдият му като диамантен прах поглед не се откъсваше от мен. Побързах да изгоня колкото се може по-далеч видението на хора, които се задъхваха и гърчеха на пода на машинното отделение. Намръщих се като удивен. Дали видя това което бе искал, или не, не зная, но неочаквано объркващата ме негова съсредоточеност се намали.