Абрахам Мерит - До Сатаната — седем крачки!

Например, като поразсъждавах, аз реших, че Мона Лиза да Винчи от Лувъра притежава качества, които ми подхождат. Да я купя, естествено не бих могъл, но и желание нямах да я купувам. Но тя е тук. В този дом. Позволих на Франция да има прекрасно копие, на което моите експерти възпроизведоха дори микроскопическите пукнатинки с употребените бои. Едва сега започват нещо да подозират. Но никога няма да бъдат сигурни и това ме забавлява повече, отколкото ако знаеха точно.

Джеймс Киркхайм, хората на земята рискуват живота си в търсенето на различни съкровища. Повярвайте ми, никъде и никога не е имало съкровище подобно на моето. Дори да се обединят и десетте най-богати хора на земята, пак не ще бъдат в състояние да го купят. То струва повече от целия златен запас на Великобритания.

Стойността и в долари, фунтове или марки е нищо за мен. Но да притежавам тази красота и да и се наслаждавам, да живея заедно с нея е нещо… много! И да зная, че плодовете на най-добрите вдъхновения, изпратени от древността на моя небесен Съперник на небето, сега са мои е… забавно. Ха! Ха! — зарева той бурно.

— Третото и последното — прекъсна той смеха си, — е играта. Колекционирам души и прекрасното. Но и като играч съм също така превъзходен, както и като колекционер. Именно рискът усилва наслаждението, което ми доставят моите пиеси. Той допълва последния щрих на моите… придобивки. Аз съм щедър противник. Заложеното от мен е неизмеримо повече от това което дават съперниците ми. Но те са длъжни да играят с мен!

Няколко мига ме гледа с опъната напред глава.

— Що се отнася до останалото — добави той, — то, както вече успяхте да съобразите, не ме интересуват традиционните пещи. Какво става с човек, когато напуска този свят, никак не ме занимава. Аз смених древното си владение с това, където така добре се забавлявам. Но, Джеймс Киркхайм — сините очи проблеснаха, — този който ми противоречи, открива, че не съм загубил нищо от онова древно изкуство, създадено от Ада. Сега готов ли сте да отговаряте?

— Напълно, сър — поклоних се аз. — Ще играя с вас. И ако загубя, и ако спечеля, вие в нищо не ще можете да ме упрекнете. Но, ако позволите, още един въпрос. Вие казахте, че този който стъпи на четирите щастливи стъпки, може да осъществи всяко свое желание. Прекрасно, ще мога ли да получа — показах Ева, — …нея!

Усетих дишането на девойката да секва, видях в очите на Сатаната да се появява студена заплаха. Вместо него заговори Консърдайн:

— Бъдете разумен, Киркхайм. Ева ви го каза направо. Вие сте нежелан кандидат за съпруг.

В гласа му прозвуча безпокойство и желание да омилостиви някого. Кого — мен или Сатаната? Това ме заинтересува. Може би той…

— Да се омъжа за вас? За нищо на света! Дори и да трябва да си спасявам живота! Дори и да трябва да се спасявам от изтезания!

Гласът й бе пълен с гняв. Тя скочи на крака, очите и пламнаха, а бузите се зачервиха. Аз спокойно срещнах погледа на Сатаната.

— Нима съм споменавал… за брак? — вежливо уточних аз.

Както и предположих той прие думите ми откъм лошата им страна. Подозрителността и заплахата изчезнаха така бързо, както се бяха появили. Да, той прие най-лошата страна, но не и Ева.

— Сатана — тя тропна с крак и изрита стола до себе си с такава сила, че той полетя на земята, — Сатана, имам също един въпрос. Ако изкача стъпалата, ще ми позволите ли да постъпя с този човек, както си поискам?

Той започна да прехвърля погледа си от нея към мен и обратно. Очевидно ситуацията го забавляваше. сините му очи игриво проблясваха:той заговори и в гласът му зазвучаха успокоителни нотки.

— И на двамата ще кажа: Не! Ева, Джеймс Киркхайм вдигна хвърлената ръкавица. В този случай аз не мога да се откажа. Ако загуби една служба или една година, аз съм задължен да го защитавам. Но ако той се откаже да играе… тогава ме попитайте отново.

Той млъкна и ме погледна. Не се съмнявах в значението на погледа му.

— Не, Джеймс Киркхайм — каза той, — защото всичко, което казах на Ева за вашето положение, може да се приложи и за нея. Тя си има свое правило на играта. Но — доброжелателността изчезна и тонът стана заплашителен, — имам още една причина. Избрал съм за Ева най-височайшото назначение. Ако тя го изпълни… тя ще бъде извън досегаемостта на всеки човек. Не го ли изпълни…

Той не завърши, само я погледна с немигащите си, но пламтящи очи. Видях, как кръвта и се дръпна от страните на лицето и, очите и се отпуснаха смутено…

Чу се рязък трясък и звън на разбито стъкло. Консърдайн държеше в ръката си тежка купа от дебел планински кристал и го бе стиснал така, че той се смачка като тънка хартия. Докторът побърза да си пъхне ръката в джоба, но аз видях бликналата кръв. Сатаната с непроницаеми очи се загледа в него.