Абрахам Мерит - До Сатаната — седем крачки!

Но в лъчите на слънчевата светлина не изглеждаше така ужасен. И ако, както казваше Баркър, си пада по развлеченията, то той и сам отлично се забавляваше. Разговора се насочи към Чингис хан и половин час Сатаната ни разказва за владетеля на Златната орда и черния му дворец в изгубения град Хара Хато в Гоби. Това ме накара да забравя за настоящето, сякаш виждах и слушах светът, който бе изчезнал преди десет столетия. Той ни го разказваше така нежно и комично, раблезианско и трагично, сякаш сам е бил свидетел на описваното. Слушах го и мислех, че не би трябвало да е иначе. Дявол или не, но той ме очароваше.

Накрая заповяда със знак на слугите да излязат и неочаквано ме попита:

— Е, Джеймс Киркхайм, да или не?

Изобразих кратко колебание. Наведох глава напред и погледнах за миг Ева. Изящните и пръсти закриваха устата и, която задържаше напиращата прозявка — но лицето й пребледня, а преди миг не бе такова. Усетих как ме потиска забележимо волята на Сатаната.

— Да или не? — повтори той.

— Да, ако вие, Сатана, отговорите на един въпрос.

— На никого не е забранено да пита — отвърна той.

— Бих искал да знам, какъв… работодател сте, преди да се реша на игра, в която мога да проиграя живота си. Човек — това са целите, плюс начините, с които се опитва да ги постигне. За вашите методи вече имах възможност да си съставя мнение. Но целите? В миналото, Сатана, този въпрос не би бил необходим. Всеки би сметнал, че вашата цел е душата за пещите ви. Но аз разбрах, че Адът се е модернизирал, заедно със стопанина си. Печките са излезли от мода и повече на трябва гориво за тях. Но както и преди вие показвате възможностите си по върховете на планините и предлагате на последователите си земните царства. Каква полза имате вие от това днес?

— Ето една от причините за отвращението ми към мистър Киркхайм — каза Ева. — Той не признава нищо друго освен балансите в счетоводните книги. Душата му е като на дребен лавкаджия.

Не обърнах внимание на това нападение. Но Сатаната се разсмя през непомръдващите си устни.

— Достоен въпрос, Ева — каза и той. — Не забравяйте, че дори аз си водя сметки и ги поисквам, когато му дойде времето.

Последните думи произнесе бавно и замислено, като непрекъснато я гледаше; аз отново забелязах онази сянка на дяволско злорадство да минава през лицето му. Тя изглежда също я забеляза, защото си прехапа треперещата устна.

— Тогава, отговорете! — казах рязко и така се опитах да отвлека вниманието на Сатаната от нея. Той ме погледна и започна да си подбира думите.

— Да го наречем — каза най-после той, — …забава. Аз съществувам, защото се забавлявам. Само затова оставам в този свят, в който е казано и направено всичко и забавата, в една или друга форма, е единствената цел, която прави животът поносим. Както виждате, целта ми е проста. Но какво ме забавлява? Три неща. Аз съм велик драматург, най-великият от всички съществували, защото пиесите ми са реални. Аз готвя сцените на моите пиеси, било фарсове или комедии, било драми или трагедии, било епопеи. Аз ръководя актьорите. Аз съм единствения зрител, аз виждам всяко действие, всяка линия в моите пиеси от начало до край. Понякога, това, което започва като фарс, се превръща в трагедия, а трагедиите стават фарсове, едноактните отстъпление се развиват в епопеи, правителствата падат или си отиват, великите се сгромолясват, низшите се издигат. Някои живеят само заради шаха. Аз обичам да играя с живи фигури и едновременно стотици партии по света. Това ме забавлява. Ако наистина съм Князът на тъмата, което виждам, че вие Джеймс Киркхайм не признавате напълно, моето изкуство ме прави партньор на друг композитор, моят древен небесен съперник, известен от най-разпространената местна религия като Йехова. Не, изкуството ми ме слага над него, аз преписвам наново сценариите му. И това също ме забавлява.

Под учтивата насмешка усетих истината. За този студен чудовищен интелект мъжете и жените са само марионетки, които той размества по световната сцена. страданието и мъката, болката, душевна или телесна, са само забавни последствия от създадените ситуации. Подобно на мрачната сила, чието име бе приел, душите за Сатаната бяха неговите играчки. Техните гримаси го развличаха. И в това бе неговото възнаграждение за дейността му.

— Това е първото от трите — продължи той. — А второто? Аз съм ценител на красотата. Всъщност, красотата е единственото, което може да предизвика в мен… това нещо, наречено емоция. Понякога се случва човешките ръце да създадат предмети, които носят печата на съвършенството, създател на което, по традиция, се сочи небесният ми Съперник. Това може да бъде картина, статуя, резба, кристали, вази, платове — някоя от десетките хиляди вещо. Но в нея да е включено съществото на красота, която хората наричат божествена и която търсят, на тъмно и пипнешком, но винаги, и затова тя е така забавна. Най-прекрасните предмети взимам за себе си. Но те ми са интересни, ако ги взема по своему. Тук се появява третият момент — играта, хазарта.