Абрахам Мерит - До Сатаната — седем крачки!

Накрая зададох въпроса, който исках отдавна да задам.

— Ти знаеш ли момичето по име Ева? Големи кафяви очи и…

— Ева Демерест — отвърна той. Бедничката. Той и нея купи. Боже, какъв срам! Той я отмъкна в ада, а тя е като ангел… Тихо! Запалете цигара!

Той дръпна ръката си. Чух слаб звук от отсрещната стена. Дръпнах цигарата и с издишването се протегнах в креслото. Отново звук, по-точно призрак на звук.

— Кой е тук? — рязко попитах аз.

До стената пламна светлина и до образувалия се отвор видях да стои лакеят Томас.

— Викахте ли ме, сър? — погледът му обискираше стаята и когато се спря на мен в него имаше само подозрение.

— Не — отвърнах равнодушно.

— Сигурен съм, че се звънна, сър. Наистина — поколеба се той, — вече бях позаспал…

— Значи ви се е присънило — казах аз.

— Тогава, ще ви оправя леглото, сър, щом съм тук.

— Добре. Изпушвам си пурата и си лягам.

Докато оправяше леглото, той извади от джоба си кърпа и една монета падна на пода до краката му. Той се наведе да я вземе. Но тя се оказа непокорна и се измъкна от пръстите му. Търколи се под кревата. Той клекна и зашари с ръка. Колко внимателно и естествено бе направено. Аз пък си мислех, че той просто ще погледне под леглото.

— Томас, искате ли нещо да пийнете? — запитах го сърдечно, когато се изправи на крака и още продължаваше да оглежда стаята.

— Благодаря, сър — той си наля пълна чаша. — Ако не възразявате, ще го разредя с вода.

— Щом така ви харесва повече.

Той отиде в банята и запали светлината. Аз продължих да смуча невъзмутимо пурата си. Той излезе — очевидно се убеди, че няма никой. Изпи си питието и тръгна към стената.

— Надявам се, сънят ви да бъде спокоен, сър.

— И аз се надявам — отвърнах жизнерадостно. — Изключете светлината, моля.

Той изчезна, но аз бях сигурен, че стои там, зад стената и се напряга да чуе всеки звук. Около минута по-късно аз се прозях шумно, станах от стола, отидох до кревата и легнах, като не се стараех при това да пазя тишина.

Известно време лежах без да спя и обмислях положението. Какво бе казал Баркър? Замък без стълби и „честни“ врати. Огромен лабиринт от тайни входове и плъзгащи се стени. И един дребен крадец, който пълзи през стените, който няма възможност да излезе навън и който търпеливо изучава различните секрети. Такъв съюзник ми бе нужен!

А Сатаната?! Обещава рай на робите си и ги тъпче с мощен наркотик. На другите предлага Рая с помощта на седемте стъпки. Каква цел всъщност преследва? И какво ще спечели от това?

Е, какво пък, утре като се видя отново с него ще зная повече.

А, Ева? Проклетият шпионин Томас ни прекъсна, точно в мига, когато щях да узная още нещо. Добре, ще си поиграем със Сатаната, е, с известни ограничения.

Аз заспах.

Когато се събудих, Томас ми подбираше костюм от шкафа. Чух как във ваната тече вода. Отдавна ли се намира в стаята? Не можех да преценя. Но сигурно я бе обискирал внимателно. Аз лениво гадаех, какво бе възбудило подозренията му. Погледнах часовника си, но той бе спрял.

— Добър ден, Томас — обадих се аз. — Колко е часът?

Той надникна от шкафа като изплашен заек.

— Един следобед, сър. Не бих ви безпокоил, сър, но шефът иска да закуси с вас в два.

— Добре — отидох в банята. докато се намирах във водата, полуоформения план, който се появи в главата ми когото заспивах изведнъж се кристализира в мозъка ми. Аз ще си опитам незабавно щастието със следите. Но няма да измина цялата дистанция. Ще стъпя на два отпечатъка, не повече. Нужно ми бе да разбера още доста неща, преди да си рискувам да дам напълно душата си и тялото на Сатаната.

Надявах се, че само един от двата отпечатъка ще бъде негов. В по-лошият случай ми предстоеше година служба. Е, против това не възразявах. В действителност исках да му противопоставя не простото щастие на хазарта, а ума.

Не исках да избягам от него. Добре бе да стана част от обкръжението му, адско или не. Баркър ми даде известно предимство. С негова помощ ще се опитам да смъкна синеокия дявол от черния му трон, ще разруша властта му над тези хора и, защо трябва да се боя от истинската дума, ще го ограбя.

Или, казано с прилични думи, ще си възмездя загубите. Аз имах двадесет хиляди долара. Следователно, за да си разчистим сметките, аз трябва да взема от него двадесет милиона…

Ето това ще бъде истинска игра! И се разсмях.

— Вие сте весел човек, сър — каза Томас.

— Птиците, Томас — отвърнах в същото настроение, — пеят навсякъде. Да, Томас, навсякъде! Дори когато се намират тук!