Аркадий Стругацки - Безпокойство

— Готви се вдругиден да тръгнем — каза Атос. — Ще излезем от Ново село. Ако видиш Куция, му напомни. Аз му напомнях, пак ще му напомня, но и ти му напомни…

— Така ще му напомня, че и другия му крак ще строша — обеща Пестника.

На събранието присъстваше цялото село, бъбреха, побутваха се и хвърляха по земята семена — отглеждаха си постелки, за да седнат на меко. Из краката им се мотаеха деца, те ги скубеха за перчемите и им дърпаха ушите. Старейшината псуваше и пъдеше колона зле дресирани мравки, които искаха да прекарат личинките на работните мухи напреко на площада, и разпитваше хората по чия заповед тук се движат мравки. Но беше невъзможно това да се изясни. Заподозряха Слухаря и Атос.

Атос откри Опашатия, но не успя да поговори с него, защото събранието започна и както винаги, първи се изказа старецът. Беше невъзможно да се разбере за какво говори, но всички седяха кротко и шъткаха на играещите си дечица. Някои дремеха. Дядката надълго и нашироко разказа за това какво представлява „не трябва“ и в какви смисли се среща то, призоваваше към Обсебване, съобщаваше за успехи по всички фронтове, ругаеше селото, говореше, че навсякъде има нови отряди от приятелки, а в това село няма, и нито спокойствие има, нито сливане, и това става, защото хората са забравили думите „не трябва“ и са си въобразили, че всичко може, а Мълчаливеца, например, иска да отиде в Града, въпреки че никой не го е канил там, но селото не носи отговорност за това, защото той е чужд, но ако внезапно се окаже, че е мъртвец, а такова мнение съществува, то тогава е неизвестно какво ще стане, още повече, че Нава, макар че и тя е пришълка, няма деца от Мълчаливеца, а това не бива да се търпи, но старейшината го търпи… Към края на монолога старейшината задряма, но като чу името си, трепна и се развика заплашително: „Ей, я да не спите!“.

— Ще спите у дома си — каза той. — Домовете са точно затова, за да се спи в тях, а на площада никой не спи, на площада се правят събрания. Ние не сме позволявали да се спи на площада, не позволяваме и няма да позволим. — Той изви очи към дъртака, който кимна важно. — Това е нашето общо „не трябва“. — Той приглади косите си и съобщи: — В Ново село се е появила невеста, а ние имаме ергенин — известният на всички ни Бърборан. Бърборане, я стани и се покажи, впрочем недей — всички те познаваме, затова по-добре си седи… Възниква въпросът: да пуснем ли Бърборан в Ново село, или да приберем невестата от Ново село при нас… Не, не, Бърборане, ти си седи, ние и без тебе ще решим, а ако някой има мнение, да го каже.

Оказа се, че има две мнения. Някои (основно съседи на Бърборан) искаха той да се пресели в Ново село — нека там да си живее. Други, хора спокойни и сериозни, живеещи на другия край на селото, бяха на противоположно мнение, смятаха, че жените са намалели, крадат ги, и затова невестата трябва да дойде тук. Спориха дълго и отначало по същество. После Куция несполучливо се провикна, че е военно време, да забравят това, и всички веднага забравиха за Бърборан. Слухаря се развика, че няма никаква война и не е имало, а има и ще има Велико Разрохкване на Почвата. И изобщо не е Разрохкване, възразиха от тълпата, а Необходимо Заблатяване. Старецът стана и с опулени очи заквича хрипливо, че всичкото това не бива, че няма никаква война и няма никакво Разрохкване и няма никакво Заблатяване, а има, имало е и ще има борба на всички фронтове. Как да няма война, косми на носа, отговаряха му, като езерото до селото на чудаците е пълно с удавници. Събранието се взриви. Много важно — удавници, че където има вода, там има и удавници. Всъщност това не е борба, не е и война и това не са никакви удавници, а е Спокойствие и Сливане за целите на Обсебването. А защо тогава Мълчаливеца отива в Града? Щом отива в Града, значи Градът съществува, а щом Градът съществува, за каква война може да става дума? Ясно е, че става дума за Сливане! Голям праз, че Мълчаливеца отива! Един също отивал, отивал, ама като го фраснали по муцуната, никъде вече не ходи… Мълчаливеца затова отива в Града, защото Град няма, а щом като няма Град, за какво Сливане може да иде реч? Няма никакво Сливане, едно време имаше, но вече отдавна го няма. И Обсебване няма вече! Защото има война! Ама не е война, к6азвам ви, а борба на всички фронтове! Удавниците ли? А ти виждал ли си ги тези удавници? Ей, я дръжте Бърборан!…

Атос, който знаеше, че това ще продължи дълго, се опита да заговори Опашатия, но на него не му беше до разговори. Той врещеше: „Обсебване! А защо има мъртъвци? За тях мълчите, защото не знаете какво да мислите! Ето защо крещите за Обсебване!“. Повикаха за мъртъвците, после за гъбените села, после се умориха и взеха да поутихват, изтриваха си лицата, безсилно се пъдеха един друг с ръце и скоро се разбра, че всички мълчат, а спорят само старецът и Бърборан. Тогава се опомниха. Събориха Бърборан, нахвърлиха му се и му напълниха устата с листа. Старецът говори още известно време, но гласът му спадна и вече не се чуваше. Тогава се изправи един рошав представител на Ново село, притисна ръце към гърдите си, озърна се и на пресекулки започна да моли да не изпращат Бърборан в Ново село, а да вземат невестата при себе си, а за чеиза й Ново село няма да се скъпи… Нямаше вече никаква възможност да започнат нов спор и изказването на представителя реши въпроса.