Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

Далечен рев разряза тишината на планетата. Това беше цивилизация, изцяло различна от органичното единство наоколо, но едновременно с това — удивително еднаква с него. Една двойка живи самолети се издигнаха в небето, сякаш ескортираха бързо спускащата се совалка. Когато тя кацна, планетните кучета от охраната на формата на живот се заеха с друга дейност.

— Това е. Мистър Нийл, заемете се с охраната от тази страна. Спок, Маккой, вървете близо до мен. Останалите, чакайте! Елате само ако загазим! — Кърк искаше колкото може по-малко хора да участват в превземането на совалката. Прекалено многото ръце и крака увеличаваха вероятността за грешка. Единственият им шанс беше атаката. При неуспех всичко щеше да бъде загубено.

Кърк наблюдаваше как единият от охраната бавно се прокрадва. Внимаваше за всяка своя стъпка. Движеше се така, сякаш не стъпва, а се плъзга. По едно време вратата на совалката се отвори и се показа екипажът й. Нийл беше само на няколко метра от тях. Дъхът на Кърк спря, докато един от совалката минаваше близо до мястото, където се криеше Нийл. Едно изригване в червено, бърз удар, тяло в безсъзнание и… Нийл зае мястото на човека от охраната на совалката. Кърк даде знак. Триото се придвижи напред.

Те внимателно слязоха от ниското хълмче и зачакаха работниците да довлекат огромните парчета антирадиационен екран до хълма, където екипажът от совалката плъзгаше антигравитационни шейнички под тях.

— Можем да премахнем екипажа, да ги заместим и после да влезем в совалката — каза Кърк. — Изглежда, няма друг начин за фронтална атака на совалката.

— Сър, мистър Скот я командва — каза Спок, който се взираше в здрача. Зрението му беше по-остро от това на Кърк и Маккой и виждаше повече детайли. — Той веднага ще ни разпознае, ако дръзнем да направим това.

— Нямаме друг избор.

Спок сви рамене. Капитанът му беше взел вече решение и нямаше значение дали той е съгласен или не. Трябваше да му се подчини.

— Сега!

Триото бързо излезе от прикритието си и се нахвърли върху работниците, които поставяха антигравитационни шейнички под парчетата антирадиационен материал. Кърк трябваше да удари човека два пъти, за да го елиминира. Пръстите на Спок се стегнаха в нервнопарализиращата хватка на вулканите около врата на врага. Само Маккой имаше трудности да елиминира третия; през цялото време мърмореше и се оправдаваше, че докторите помагат, а не вредят на пациентите си.

— Този случай, докторе — каза Спок, — е показателен. Той е ваша жертва.

— Прав сте, Спок. Той е моя жертва. И заради това, че го изтъквате, ще ви направя една безплатна козметична операция, когато се върна в операционната. Тя може да ви направи по-човечен, въпреки че се съмнявам.

— Това изобщо не ме интересува, доктор Маккой.

Кърк им направи знак да довършат работата на тези, които я бяха започнали. Те поставиха антигравитационни шейнички под парчетата и започнаха да ги придвижват към совалката. Съществата, които копаеха парчетата, не им обръщаха никакво внимание. За тях всяко външно същество беше идентично с останалите… ако не ги заплашваше.

— Добре стана — каза Кърк. Искаше да го чуе Маккой, не Спок. — Не разбраха, че има нещо нередно.

— Ето го Скоти — прошепна Маккой. — Гледа в другата посока.

— В хамбара. После ще видим какво можем да направим за него.

Те насочиха тежкия товар към хамбара на совалката, закрепиха го и върнаха антигравитационните шейнички обратно към сгъстяващия се здрач. Шейничките тихо се завъртяха и послушно зачакаха следващия товар.

— Е, добре — каза Кърк, като влезе по-навътре в совалката. — Трябва всичко да свършим бързо. Спок, ти се заемаш със Скоти с твоята нервнопарализираща хватка. А Боунс и аз — с останалите в совалката.

— Как ще успеем да се справим с всички? Някои ще имат време да предупредят Лорелей.

— Доверете ми се, Боунс! Готово? Хайде!

Триото излезе от хамбара и тръгна да изпълни плана си, но внезапно отекна вик на ужас.

— Момчета — нареди Скоти, като се размърда, — вървете и вижте какво става там. Не ми харесва това място — когато двамата от охраната тръгнаха, въоръжени с ръчни фазери, Скоти взе комуникатора си. — Обади се, „Ентърпрайс“.

Отговорът долетя веднага.

— Какво става, мистър Скот? — чу се сладкият глас на Лорелей. — Нали няма спречкване с биосферата на планетата?

— Няма проблем, Лорелей — докато Скоти продължаваше да говори, Кърк махна с ръка на двамата си приятели. Дори от пет метра разстояние и от един малък ръчен комуникатор се чувстваше хипнотичното влияние на жената от Хайла.