Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

Настъпи тишина. По гърба на Кърк полазиха тръпки. Тишината на тази планета му лазеше по нервите. Там, където стояха, не се долавяше никакво цвъртене на щурци, нямаше птичи песни, нямаше никакви шумове от животни. Цялата планета беше беззвучна. Всички съставляваха едно цяло.

— Кога мислите, че бодливите храсти ще излязат от упойката?

Спок погледна към Маккой, който седеше намусен.

— Не ми е познат метаболизмът на храстите, но лекарството няма да издържи повече от няколко часа. Когато се събудят, веднага ще започнат да ни търсят.

— Докато не са ни открили, ще трябва да чакаме последния полет на совалката и да се опитваме да не привличаме вниманието върху себе си — каза Кърк и дълбоко въздъхна. — А едва тогава проблемите ни тепърва ще започнат. Няма да е лесно да си възвърнем управлението на „Ентърпрайс“.

— Очевидно Лорелей е омаяла целия екипаж със своята звукова хипноза.

— Има нещо повече от това, Спок — размишляваше гласно Кърк. — Когато я наблюдавам, се чувствам… по-различно.

— В твоя случай това може би не е толкова предмет на съзерцанието, а на обонянието. Тя е от друга раса, но нейните полови феромони може би вълнуват определени хора.

— Като мен? — попита Кърк и леко се усмихна. — Възможно е. Аз наистина усетих парфюма й веднъж. А като си помисля как може тя да се парфюмира? Не носеше нищо със себе си, освен дрехите, когато я спасихме от разрушения кораб.

— Планетата Хайла ще направи интересни и ценни допълнения към базата данни на Федерацията, ако можем да я открием и да контактуваме с жителите й.

— „Ако“ ли казахте, Спок? Не се превръщате в песимист, нали?

— Просто отбелязвам статистически. Вероятността за успешното ни бягство от тази планета е…

Кърк вдигна ръка и прекъсна научния си офицер.

— Оставете това. Всички знаем, че няма голяма надежда.

— Надежда ли, капитане? Чисто човешка концепция, която не издържа прецизен анализ. Тя, както и вашата чудата идея за късмет, трудно могат да се съвместят със статистиката.

— Достатъчно по този въпрос. Нека още веднъж за последен път да обсъдим плана как да се качим на борда на совалката. Не трябва да допускаме погрешна стъпка.

— Сър, в много неща можем да сбъркаме. Ако…

— Млъкни, Спок! — каза Маккой. — Омръзна ми непрекъснатото ти бръщолевене. Ще трябва да се погрижа за това — стана и тръгна към Вулкан. Но стъпи настрани и кракът му се удари о един пън. Привидно мъртвото дърво трепна и корените му започнаха да излизат над повърхността на почвата, като се виеха към централното стъбло.

— Докторе, внимателно — предупреди го Спок и посочи с пръст опасността. — Всичко е свързано. Стъпвайте внимателно.

— Това е най-дяволското място, което съм виждал някога. Дори червеите се оплакват, ако стъпваш прекалено тежко върху повърхността — и той започна да стъпва твърдо и тежко, но скоро се разколеба. После грациозно премина късото разстояние и застана зад Кърк и Спок. — Е, добре. Уча се. Не мога да се боря с цялата планета, затова трябва да внимавам.

— Няма да можем да тичаме към совалката. Не можем да алармираме формата на живот на планетата, че нещо не е наред. От друга страна, не можем просто да вървим спокойно, без да бъдем забелязани. Докато се извършва товаренето, совалката се охранява.

— Имаме ръчни фазери. Защо да не парализираме охраната, а после да изиграем сладкия си валс? — Маккой отметна глава и се изправи на пръсти.

— Алармирането на формата на живот е само част от нашите грижи. Ако Лорелей получи дори и най-слаб намек, че совалката й е превзета, няма да отвори вратите към хангара на „Ентърпрайс“. Или още по-лошо — ще напусне орбита и ще намери друга планета, с помощта на която да извърши ремонта. И в двата случая губим.

— Тя трябва да е уверена, че всичко протича по нейния план — съгласи се Кърк, като ненавиждаше напомнянето, че е „нейна“ която и да е част от „Ентърпрайс“. — Можем да подменим охраната един по един с нашите мъже. Но командирът им трябва да остане, защото Лорелей често ще прави проверки.

— Започва да става по-сложно, отколкото стратегията за битката при Проход 23, когато ромуланците се опитаха да забият клин в центъра на Федерацията.

— Боунс, успехът или неуспехът ни ще се запомни в историята. Пред Зарв и Лоритсън стои неизпълнената им мисия. Ромуланците няма да ни чакат. Проблемът Емдън-Джурнамория ще бъде ескалиран и ще прерасне във война без мирна алтернатива.

— Совалката, сър! — извика един от охраната.