Майкъл Крайтън - Изгубеният свят

— Ричард — каза Сара хладно, — овладей се.

Тя прекоси магазина и остави фенерчетата на щанда.

— Ама че безумие да излизаш навън! — добави Левин и избърса челото си. Беше плувнал в пот, по ризата му се виждаха тъмни петна.

— Всъщност нямаше нищо страшно — възрази Сара и се обърна към Торн. — Забелязах, че минава известно време, преди кожата им да реагира и да промени цвета си. Наистина ставаше по-бързо, отколкото при октоподите, да кажем, но все пак минаваше известен период. Предположих, че тези динозаври са като всички други животни, които разчитат на камуфлаж. Не нападат, а дебнат в засада. Не са особено бързи или активни. Стоят неподвижно с часове в непроменяща се обстановка, слети с околния фон, и чакат да мине нещо за храна, което не подозира, че са там. Когато обаче осветлението се променя, разбират, че не могат да се скрият и това ги безпокои. Ако се разтревожат достатъчно, предпочитат да избягат, както и стана.

Левин изгледа Торн ядосано.

— Ти си виновен за всичко! Ако не беше излязъл да се разхождаш по това време…

— Ричард — прекъсна го Сара, — нужен ни е бензин. Иначе няма да се измъкнем оттук. Да не би да предпочиташ да останеш?

Левин не отговори и продължи да се въси.

— Е — намеси се Торн, — в онази барака така или иначе нямаше бензин.

— Ха! — възкликна Сара. — Вижте кой се появи!

Приближи се Арби. Помагаше му Кели. Беше се облякъл с дрехи от магазина — къси панталони и фланелка с къси ръкави, на която пишеше: „ИнДжен, биотехнологични лаборатории“ и отдолу: „Ние правим бъдещето“.

Окото на Арби беше насинено, скулата му беше подута, главата му беше превързана. Ръцете и краката му бяха изподрани. Въпреки всичко стоеше на краката си и дори успя да пусне крива усмивка.

— Как си, момче? — попита Торн.

— Знаете ли какво искам сега повече от всичко друго на света? — попита Арби.

— Какво?

— Диетична ко̀ла — отвърна той. — И много аспирин.

Сара се наведе над Малкълм. Той продължаваше да тананика тихо, с вперен в тавана поглед.

— Как е Арби? — попита той.

— Добре е.

— Трябва ли му морфин?

— Не, не мисля.

— Добре тогава — каза Малкълм и запретна ръкава си нагоре.

Торн намери някакви телешки консерви, разчисти гнездото от микровълновата печка и ги затопли. Отвори пакет картонени чинии, украсени с празнични мотиви, и разпредели храната. Двете деца започнаха лакомо да ядат. Подаде чиния на Сара и попита Левин:

— А ти?

Левин гледаше през прозореца.

— Не — поклати глава той.

Торн сви рамене.

Приближи се Арби с чинията си в ръце и попита:

— Има ли още?

— Има — отвърна Торн и му даде своята.

Левин седна до Малкълм и заговори:

— Е, поне се оказахме прави в едно. Този остров е един истински изгубен свят… девствена, недокосната екология. Бяхме прави от самото начало.

Малкълм го погледна и вдигна ръка:

— Шегуваш ли се? А мъртвите апатозаври?

— Мислих за това. Очевидно са ги убили рапторите. След това…

— Какво? — прекъсна го Малкълм. — Завлекли са ги в гнездото си? Това са петдесет тона, Ричард. И сто раптора не биха могли да ги помръднат. Не… — Въздъхна. — Явно апатозаврите са умрели там и рапторите са направили гнездото си близо до тях… удобен източник на храна.

— Да, възможно е…

— А защо имаше толкова много мъртви апатозаври, Ричард? Защо нито едно от животните не е достигнало пълна зрелост?

— Е, разбира се, ще са ни нужни още данни, но…

— Не, не са ни нужни още данни. Нали минахме през лабораторията? Вече знаем отговора.

— И какъв е той? — попита Левин с леко раздразнение.

— Приони — отговори Малкълм и затвори очи.

Левин се намръщи.

— Какво е това?

Малкълм въздъхна.

— Иън — настоя Левин. — Какви са тези приони?

— Стига толкова — прошепна Малкълм и махна с ръка.

Арби се мушна в един ъгъл, почти заспал. Торн сви на руло една фланелка и я подложи под главата му. Момчето промърмори нещо и се усмихна.

След миг захърка.

Торн се приближи до Сара, която стоеше до прозореца. Небето над дърветата започваше да избледнява, да става светлосиньо.

— Колко време ни остава? — попита тя.

Торн погледна часовника си.

— Може би час.

Тя започна да се разхожда напред-назад.

— Трябва да намерим бензин. Ако имаме бензин, ще стигнем до площадката за кацане без проблеми.

— Няма бензин — поклати глава Торн.

— Все някъде трябва да е останал. Ти опита колонките…

— Да. Сухи са.

— А в лабораторията?

— Не мисля.