Адам Робъртс - Камъкът

Докато бях в орбита на Шус, точно преди пяната да ме обгърне, ИИ-то отново проговори: Нали пазиш черупката от насекомото?

— Да, — отговорих сърдито наум.

Би ли проверил, моля те?

Аз пъхнах ръка в джоба си и тя беше там — една твърда като пластмаса бучка.

Скъпи камъко,

Разказах ли ти за моето детство? Не си спомням. Времето тече толкова особено тук — изкривено по странен начин. Възможно е да започна да се повтарям, ако разказът ми се сгъне на две. Тогава ще ми се ядосаш ли?

Колко си мил.

Роден съм в един свят на име Терне. На моя свят има предимно свързани помежду си морета. С изключение на двата големи океана при полюсите, всичко останало представлява ситна мрежа от свързани морета, прекалено тинести, за да се наричат океани. Солената им вода е толкова гъсто населена с един вид спираловидно растение, че в размножителния сезон е възможно човек да ходи по водата, ако не е много тежък. През пролетта, когато се появяват оранжевите и червени цветове на тези растения, моретата променят цвета си. През останалото време обаче, те тъмнеят в тъмномораво — местната форма хлорофил. Помня, че това растение се нарича дрюд и расте надолу в нишки, достигащи понякога до четири-петстотин метра. Самата морска вода се плиска лениво в един лабиринт от преплетени триъгълници-пътечки, в който дрюд цъфти, намирайки нови участъци с хранителни вещества или умира, след като е изсмукал всички минерали от водата. Сушата на този свят — моя роден свят, ние го наричахме Светът — представлява на практика компактни маси от същото това растение. Първоначално целият свят е бил покрит с океан. После, когато големите количества дрюд образували заплетени плаващи платформи, еволюирали нови сортове от растението. Те растели все по-нагъсто и по-нагъсто, слепвайки се отначало в цели острови, а после и в континенти, широки хиляди километри. Тежестта на самата растителност убила растенията в долните пластове, като плътно ги сбила и изсушила. Теченията и тежката растителна маса оформили масиви от суша, издигайки нагоре ниски хълмове и вериги от плътно набити планини. После превърналите се в тор останки от първоначалните растения станали богата почва за нови видове. Високи треви, храсти, преливащи на талази и нежни, деликатни дървета. Пейзажът на моя свят бе напълно органичен и истински, нищо в него не беше пластмасово или изкуствено както в звездата-затвор.

Детство.

Семейната структура на Терне представлява сложна матрица. Традицията е следната. С помощта на своята дотТек две майки смесват своя генетичен материал, от който нанотехнологията произвежда три идентични яйца. Те се оплождат от спермата на трима различни бащи, след което трите зародиша се износват в утробите на различни жени или понякога на една-единствена жена. Трите деца се отглеждат от групата пет или шест възрастни, взели участие в тяхното създаване, освен в случаите когато и трите са биологично родени същества от женски пол и тогава те се отглеждат само от двете или трите „майки“. Сложно е, знам.

Моето собствено семейство беше традиционно. Аз бях роден като дъщеря, с една сестра и един брат и през първите години на живота си бях отглеждан в група от петима души. Най-ранните ми спомени са следните: аз си играех в слънчевата светлина заедно с други деца и подкарвахме едни големи мравки по пътечки от кал, като ги ръчкахме с дълга пръчка от дрюд, за да се движат в правилната посока. Тези местни мравки имаха по дванадесет крака и петнисти сметаненобели тела. Обикновено чертаехме с палци бразди в калта и карахме съществата да тичат нагоре-надолу по тях.

Помня, че веднъж се разхождах близо до плажа и пропаднах на едно място, където кората от сбита растителна материя беше твърде тънка, за да ме издържи (тези места се наричаха бързи стъпки ). Помня тъмния миризлив хлад на водата, която ме обгърна, когато се хлъзнах надолу и накрая ме погълна целия. Помня, че отворих уста, за да изпищя и глътнах малко солена вода. После, непосредствено преди дотТек да притъпи усещането, си спомням ужасното болезнено пробождане, което отбеляза навлизането на водата в дробовете ми. С мен имаше хора — моята сестра, мисля, и някои други. Те промушиха ръце през растителността, издърпаха ме и дотТек ми помогна да изхвърля безболезнено водата от дробовете си, като я караше да блика през устата ми. Но този миг на паника остана в мен.

Моята сестра. Не съм се сещал за нея от много години. Тя се казва Олев Дженайо астар-джо. Не казвам двете й фамилни имена, тъй като те са същите като моите.