Адам Робъртс - Камъкът

Високото дете пътувало, пътувало и пристигнало в пространството на т’Т, където постигнала благополучие. Детето Голям корем пътувало, пътувало и пристигнало в пространството на Уиа, където допуснала грешка и повярвала в невъзможните неща на Уиа, но поне останала жива. Но Малкото и слабо дете пътувало и пътувало в световете на Палметто и била разкъсана на хиляди парчета с лазерни ножове и парчетата били хвърлени на различни звезди, защото хората в тази част на пространството са варвари.

Малката ръка завил от ярост и накарал хората-зверове да изтичат надолу по хълма. Вдигайки над главата си своята уродлива лява ръка, яркочервена и една четвърт от дължината на дясната, той извикал: „Кълна се в тази ръка, че ще заробя всеки в това селце!“

ПОЛИЦИЯ — В общество като т’Т, където почти не стават престъпления, не е необходимо да има постоянна полиция или военни сили. При необходимост всеки гражданин може да бъде „полиция“, въпреки че има желаещи да се специализират в тази роля. „Полицията“ в т’Т се занимава предимно с изследването на необичайни естествени явления, непредсказани звездни изригвания, планетарни земетресения, както и с всяко необикновено нещо, което може да се окаже животозастрашаващо. Много редките случаи на престъпление в пространството на т’Т също са в правомощията на тези граждани с временно назначение.

ПОСЕЧЕН БОГ — Религиозната догма на Уиа. Много хора в т’Т я смятат за единна религия, но всъщност това е система от вярвания, която има разновидности сред Уиа и съществува под формата на три основни доктрини. От гледна точка на историята на теологията тази система представлява продължение на съществувалия в древността широк моно-тринитаризъм или вярата в единен Бог с уточнението, че той е три в едно и оттам вярването, че Бог е само една трета от Себе си. Най-популярната форма на фракционаризма сред Уиа е, че Бог е създал три Вселени и ние съществуваме в едната от тях (едни смятат, че тя е родителската вселена [според нашите термини Бог-Отец], други — синовната вселена [Бог-Син] и само някои екстремистки секти вярват, че нашата Вселена е тази на „Светия Дух“. Според това вярване несъответствието между доброто и злото в нашата Вселена се обяснява с факта, че ние имаме достъп само до една трета от Божествената същност и че крайната съдба на Космоса е да се обедини с другите две свои Вселени в края на всички неща. Едно по-малко, но също така разпространено направление от фракционаризма вижда Бог като подчинен на законите на ентропията. Неговите застъпници смятат нашата Вселена за единствено съществуващата. Според тях някога цялостният Бог сега се е смалил до част от предишното Си същество и в една точка от бъдещето той ще престане да съществува, като със „смъртта на Бог“ ще загине и самата Вселена. Третата версия на вярването в Посечения Бог се родее с един примитивен анимизъм, според който различни феномени, особено звезди и мъглявини, имат божествено присъствие и всяка една от тях е част от цялото.

Посеченият Бог съдържа част от Благодатта. Но тъй като говорим за природата на Божествената благодат, която в края на времената е безкрайна, ние трябва да помним, че и малкото е достатъчно. Бог изпълва онова, което изпълва и след това има отсъствие, вакуум. На този вакуум в Духа на нашата Вселена ние даваме името Демон.

ПРОСЕКАТА — Също и Великата гравитационна просека, „Гравитационната стена“. Огромен гравитационен феномен, който се простира през сърцевината на т’Т и според някои теории е причината, оформила широкия участък от високоскоростно пространство. Съществуват много теории относно произхода и естеството на тази ивица хлътнало пространство-време, дълга хиляда светлинни години. Това уникално пространствено явление с много интензивна гравитация представлява силно изразено прегъване или на практика вертикално пропадане на пространството. Теориите за произхода на този особен процеп в пространство-времето са многобройни, като самото съществуване на гравитационен обект, който не изкривява, а по-скоро къса пространство-времето, предизвиква преоценката на науката за гравитацията. На 1200 м гравитационното привличане, което образуванието упражнява, е минимално, от 1200 м до 1,2 м гравитацията достига до 1 g, а на още по-малко разстояние тя достига безкрайния потенциал на черна дупка (с тази разлика, че черната дупка въздейства на пространството около себе си по логаритмичен начин, така както всеки друг гравитационен обект).