Хосе Сомоса - Зигзаг

— Ти сама си го изпроси.

Сетне заговориха за детството й. Тя му разказа, че била самотно дете, което се уповавало изцяло на въображението си за забавления и игри. Не беше имала друг изход, тъй като родителите й не поискали да имат второ дете и се занимавали по-скоро със собствените си търсения, отколкото с нея. Баща й („и той се казваше Хавиер, като теб“) беше избрал да стане физик във времена, „още по-лоши“ от днешните. Елиса го беше запомнила като вежлив мъж с гъста тъмна брада и това беше почти всичко. Бе прекарал част от живота си в Англия и САЩ, изследвайки „слабото взаимодействие“, което било модна тема през седемдесетте години в теоретичната физика — силата, която прави така, че определени атоми да се откъсват.

— Много време посветил на изучаването на явление, познато като „нарушаване на CP-симетрията от каон“… 18 18 През 1964 г. в лабораторията в Брукхейвън, САЩ, Джеймс Кронин и Вал Фрич откриват асиметрия в поведението на неутралния каон, който е вид елементарна частица, и неговата античастица. Тази асиметрия представлява нарушение на CP-симетрията и досега остава една от най-големите загадки във физиката на елементарните частици. — Б.пр. Не прави такава физиономия, ако обичаш… — Елиса се разсмя.

— Не, не — възрази Малдонадо. — Аз само слушам и записвам.

— „Каон“ с „к“ — Елиса посочи листа, където Малдонадо си водеше записки.

Все повече и повече се развеселяваше. За нещастие, наложи се да говори и за майка си. Марта Моранде — жена в зряла възраст, привлекателна, магнетична, собственичка и управителка на Пикарда . В Пикарда ще откриеш собствената си красота.

Трудно й беше да говори за майка си, без да изгуби нотката на забавление.

— Произлиза от семейство, свикнало с пари и с пътешествия. Кълна ти се, че и досега се питам какво е намерил баща ми в такова същество… Всъщност сигурна съм, че той… Че баща ми не би допуснал да раста толкова самотна, ако майка ми беше друг човек. Тя непрекъснато повтаряше, че трябва да се наслаждава на живота, че не може да живее затворена само заради факта, че се е омъжила за „мозък“. Така го наричаше. Понякога дори и пред мен. „Днес пристига мозъкът“ — съобщаваше. — Малдонадо бе престанал да пише. Слушаше я много сериозен. — Смятам, че баща ми не е искал да си усложнява живота с развод. Освен това в семейството му винаги са били ревностни католици. Задоволяваше се да не й обръща внимание и да оставя майка ми да „живее“. — Елиса погледна към масата и се усмихна. — Признавам, че реших да уча физика, за да разочаровам майка си, която настояваше да запиша икономика и бизнес, за да управлявам нейния козметичен салон. И как само я разочаровах. Направо я съсипах. Престана да ми говори и се възползва от поредното отсъствие на баща ми, за да се премести да живее в своя вила край Валенсия. Останах сама в Мадрид с родителите на баща си. Щом разбра това, той се върна и ми каза, че никога няма да ме изостави. Не му повярвах. Една седмица по-късно отиде да се срещне с майка ми във Валенсия, за да сключат примирие. На връщане туристически автобус, управляван от пиян шофьор, го блъснал. И така свърши всичко.

Стана й студено. Потърка голите си ръце. От друга страна това, което изпитваше, беше просто студ, не се чувстваше разстроена. Струваше й се, че е добре да говори за това. Нали никому преди не го беше разказвала.

— Сега отново живея с майка си — добави. — Но всяка си има територия и се стараем да не прекрачваме разделителната линия.

Малдонадо рисуваше кръгове върху хартията. Елиса си даде сметка, че първоначалното напрежение заплашваше да се върне. Реши да смени тона.

— Ама не ме мисли, времето, което прекарах сама в Мадрид, ми се отрази чудесно — даде ми възможност да опозная по-добре дядо си, който е най-прекрасният човек на света. Бил е учител и обожава историята. Разказваше ми любопитни факти за древни цивилизации и ми показваше илюстрации от книги…

Тази тема като че ли заинтересува Малдонадо, който отново взе да си записва.

— Обичаш ли историята? — попита.

— Много, благодарение на дядо. Въпреки че познанията ми са повече от скромни.

— Коя е любимата ти историческа епоха?

— Не зная… — Елиса се замисли. — Древните цивилизации ме очароват: египтяни, гърци, римляни… Дядо ми се прехласваше по Римската империя. Като се замисли човек за тези хора, оставили толкова следи и изчезнали завинаги…

— Е, и?

— Не знам. Привлича ме.

— Привлича те миналото?