Хосе Сомоса - Зигзаг

Ала не — грешеше. Сега забеляза, че този тук имаше доста по-къдрава коса и беше по-слаб. Не беше същият човек.

За миг помисли: Няма нищо, никак не е странно. Той прилича, чисто и просто, на други мъже, които също са ме гледали. Но като че ли вратите на нейния разум рязко се отвориха и ирационални мисли се промъкнаха, изпочупвайки всичко и всявайки смут, подобно на гости, надрусани с кокаин до козирката. Трима хем различни, хем приличащи си мъже. Трима мъже, които ме наблюдават.

— Какво ти е? — попита Малдонадо.

Не можеше повече да се преструва. Трябваше да каже нещо.

— Онзи мъж.

— Какъв мъж?

Когато Малдонадо се обърна, мъжът си бършеше ръцете със салфетка и вече не гледаше Елиса.

Онзи до сладоледената къща, с тъмносиньото поло. Гледаше ме странно… — Дразнеше се, че Малдонадо щеше да помисли, че има халюцинации, ала вече не можеше да спре. — Прилича много на друг мъж, когото видях вечерта на празненството в „Алигиери“ и който също ме наблюдаваше… Може и да е същият.

Ама ти сериозно ли? — възкликна Малдонадо.

В този миг мъжът се обърна и се отдалечи към „Алкала“ 20 20 Улица в Мадрид. — Б.пр. .

— Не знам, сякаш ме шпионираше. — Опита да се засмее на собствените си думи, но откри, че не успява. Малдонадо също не се засмя. — Може и да греша…

Той предложи да отидат до някой спокоен бар и там да поговорят. Но наблизо нямаше нито един тих бар, а Елиса беше прекалено напрегната, за да върви дълго. Решиха да влязат в китайския ресторант, където смятаха да вечерят — все още нямаше много хора.

А сега ми разкажи най-подробно какво се е случило онази вечер — подкани я Малдонадо, щом се настаниха на една уединена маса. Изслуша я внимателно и после я помоли да опише подробно мъжа от тържеството. Но сетне я прекъсна, преди да е свършила. — Почакай. Сега се сещам. Прошарени коси, мустаци… Казва се Еспалса и преподава статистика в „Алигиери“. Изнасял ми е семинари по социологическа статистика, но го познавам главно, защото е член на Асоциацията на преподавателите, а аз членувах в Асоциацията на студентите. — Спря за малко и доби онова дяволито изражение, което й допадаше. Разведен е и има славата на дърт коцкар. Има навик да оглежда по този начин всички красиви студентки. Положително лигите му са потекли, като те е видял…

Неочаквано я обзе желание да се смее.

— Знаеш ли какво стана онази вечер? Когато ме остави пред къщи, забелязах втори мустакат, който ме наблюдаваше… — Малдонадо ококори очи в комичен жест. — А мъжът днес също беше с мустак!

— Истинска… конспирация от мустакати! — прошепна той разтревожено. — Сега разбирам!

Елиса избухна в смях. Как можеше да бъде такава глупачка. Всичко имаше едно-единствено обяснение: около завършването и изпитите покрай курса на Бланес нервите й се бяха опънали до краен предел. Смя се, докато в очите й не се появиха сълзи. Изведнъж видя как изражението на Малдонадо се променя, докато гледаше нещо зад гърба й.

— Боже господи! — възкликна уплашено той. — Сервитьорът!

Елиса се обърна, като изтриваше сълзите си. Келнерът беше азиатец, но (необичайно за неговата раса, каза си Елиса) гъст черен мустак красеше лицето му. Малдонадо стисна ръката й.

— Още един мустакат! Нещо повече: мустакат китаец!

— Моля те…! — Отново се разсмя. — Престани!

— Да се махаме оттук, бързо! — прошепна Малдонадо.

— Обкръжени сме!

Елиса трябваше да се скрие зад салфетката, когато келнерът дойде.

Когато същата вечер се прибра у дома, споменът за случилото се продължи да я забавлява.

Хавиер Малдонадо беше страхотен. Страхотен, с главни букви. През цялата вечер я беше накарал да се превива от смях с интересни истории за свои преподаватели и колеги, включително за Еспалса и склонността му да се сваля с всяко живо създание, при условие че беше младо и имаше бюст. Слушайки тези обикновени разкази, Елиса се бе усетила като че вдъхва глътка чист въздух след прекалено дълго потапяне в бездънен океан от учебници и уравнения. И за венец, когато й се прииска да се прибира, той сякаш прочете мислите й и мигновено се подчини. Не беше с кола, но я придружи с метрото до „Ретиро“.

Лицето му на „палавник“ остана запечатано в паметта на Елиса, докато слизаше от вагона и на няколко пъти изникваше пред погледа й, докато вървеше към дома си.

Кача си, че няма основание да твърди, че е напреднала особено в отношенията си с Малдонадо, но все пак беше направила няколко стъпки. Вече имаше известен опит, не беше съвсем боса. Едно от предимствата на самотата й беше, че винаги бе живяла, разчитайки на самата себе си. Беше излизала с няколко момчета, особено в началото на следването, и й се струваше, че знае какво й харесва и какво — не. С Малдонадо се очертаваше приятелство, и то напредваше.