Л. Смит - Кръвожадност (Книга втора)

— Ти — рече тя и коленичи до мен. — Кой си ти? — Кехлибарените й очи се приковаха в мен. Бяха ясни и любопитни, но в тях имаше и още нещо — навярно в тъмните им зеници — което издаваше зрелост и мъдрост, в пълен контраст с розовите страни и гладкото лице.

— Стефан Салваторе — отвърнах.

— Стефан Салваторе — повтори тя с идеален италиански акцент. Макар че се шегуваше, гласът й не прозвуча грубо. Прокара нежно пръст по брадичката ми, сетне постави длан върху гърдите ми, като ме притисна силно към стената. Внезапното движение ме слиса, но докато седях, прикован и безпомощен, тя поднесе другата си китка към устните си и с единия си зъб разкъса вената. Прокара китката си по върховете на зъбите и от раната бликна тънка струя кръв.

— Пий — заповяда и поднесе китката към устните ми.

Подчиних се и успях да преглътна няколко капки от течността, преди непознатата да отдръпне ръката си.

— Това е достатъчно. При всички положения ще помогне на раните ти да заздравеят.

— Той и брат му причиняват хаос из целия град — обади се големият вампир, насочил нащърбения кол към мен, все едно беше пушка.

— Само аз — побързах да уточня. — Брат ми няма дял в това. Деймън никога не би оцелял пред гнева на тези демони. Не и в сегашното си отслабнало състояние.

Русата жена вампир смръщи нос и се наведе по-близо към мен.

— Ти си, колко — на две седмици? — попита и се отдръпна, като се отпусна на пети.

— Почти две седмици — отвърнах предизвикателно и вирнах брадичка.

Тя кимна, а по устните й пробяга усмивка. Изправи се и огледа месарницата. Измазаната с хоросан стена бе издълбана на места, а подът и останалите стени бяха опръскани с кръв, сякаш някое дете бе стояло в средата на помещението и се бе въртяло с четка, потопена в боя. Тя изцъка, а трите вампира отстъпиха едновременно назад. Аз потреперих.

— Пърси, ела тук и ми донеси онзи нож — нареди тя.

По-младият вампир въздъхна, поколеба се, но извади дълъг, касапски нож иззад гърба си.

— Той не се подчинява на правилата — промърмори раздразнено, с което ми напомни на братята Гифин от Мистик Фолс. И двамата бяха яки грубияни, винаги готови да сритат някое хлапе в училищния двор, а след това да се извърнат и ни лук яли, ни лук мирисали, да заявят на учителя, че нямат нищо общо с това.

Тя взе ножа, втренчи се в него, сетне прокара върха на показалеца си по блестящото острие. После го подаде обратно на Пърси. Той се подвоуми за секунда, но накрая пристъпи напред, за да го вземе. В този миг кучешките зъби на момичето се удължиха, а в очите й лумнаха червени пламъци. С ниско ръмжене промуши Пърси право в гърдите. Той се свлече на колене и се приведе на две в мълчалива агония.

— Преследваш този вампир, задето причинява хаос в града — процеди гневно тя, като заби ножа по-дълбоко, — а в същото време се опитваш да го унищожиш на това публично място, в този магазин? Значи си точно толкова глупав, колкото е и той.

Младият вампир се олюля. Кръвта се стичаше по ризата му, все едно се бе полял с чаша с кафе. Намръщи се и издърпа ножа, като пое дълбоко въздух.

— Съжалявам — промълви задъхано.

— Благодаря ти. — Жената протегна китката си към устата му. Въпреки младия си външен вид и очевидно избухливия характер, тя се държеше майчински, което явно останалите вампири приемаха, сякаш да ги промуши с нож беше за тях нещо съвсем нормално, като лек шамар за непослушно дете.

Извърна се към мен.

— Съжалявам за неприятностите, Стефан. А сега, искаш ли да ти помогна да се прибереш? — попита тя.

Огледах се обезумяло. Досега не бях мислил по-далеч от това как да избягам оттук.

— Аз…

— … няма къде да отидеш — довърши тя с въздишка. Погледна към другите вампири, които се бяха скупчили в ъгъла на магазина, свели глави, докато разговаряха.

— Ще си вървя — промърморих и се изправих мъчително. Кракът ми беше добре, но ръцете ми трепереха, а дишането ми излизаше на мъчителни хрипове. След като местните вампири наблюдаваха всяко мое движение, къде бих могъл да отида? Как щях да се храня?

— Глупости, идваш с нас — отсече тя, обърна се и се отправи към вратата. Посочи към младия вампир и другия с очилата.

— Пърси и Хюго, останете и почистете това място.

Трябваше почти да тичам, за да не изостана от нея и високия вампир с белега, който бе наблюдавал изтезаването ми.

— Ще имаш нужда от някой, който да те разведе наоколо — обясни тя и леко забави ход. — Това е Бъкстон — додаде и подхвана за лакътя вампира с дългия белег.