Л. Смит: Началото (Книга първа)

Поех дълбоко дъх и ноздрите ми се изпълниха с мириса на кръвта. Обърнах се, когато Деймън излезе от бараката. Сега изглеждаше по-висок и по-силен, отколкото бе преди малко. Забелязах, че на средния си пръст имаше пръстен, същият като моя.

— Как се чувстваш? — попитах го, след като изчаках да види всичко, което виждах и аз.

Деймън се извърна от мен и тръгна към водата. Коленичи на брега и загреба шепа вода. Поднесе я към устата си, за да измие останалата по устните му кръв.

Наведох се до него на брега на езерото.

— Не е ли изумително? — попитах го. — Това е цял нов свят и той е наш. Завинаги! — възкликнах, все още замаян от промяната. Двамата с Деймън никога нямаше да остареем. Никога нямаше да умрем.

— Прав си — бавно заговори Деймън, сякаш говореше на непознат за него език.

— Ще го изследваме заедно. Само си помисли. Можем да отидем в Европа, да обиколим света, да се махнем от Вирджиния и от спомените… — Докоснах го по рамото.

Деймън обърна лице към мен. Очите му бяха разширени. Внезапно изплашен, отстъпих назад. Имаше нещо различно в него, нещо чуждо в тъмните му очи.

— Сега щастлив ли си, братко ? — изсумтя Деймън и ме измери с подигравателен поглед.

Пристъпих към него.

— Нима би предпочел да си мъртъв, вместо да вземеш даром целия този свят? Би трябвало да си ми благодарен !

В очите му проблесна ярост.

— Да съм ти благодарен? Никога не съм те молил да превърнеш живота ми в ад, от който не мога да избягам — заговори, като изричаше всяка дума натъртено, все едно я запращаше в езерото. Внезапно ме прегърна с такава сила, че изохках. — Но чуй ме сега, братко — просъска в ухото ми. — Макар че ще бъдем вечно заедно, ще се постарая да превърна тази вечност в твое вечно нещастие. — Едва тогава ме освободи от прегръдката си и се затича към тъмната гора.

Когато изчезна сред черните сенки на гората, един гарван излетя от дърветата. Изграчи жаловито и отлетя.

Изведнъж се озовах съвсем сам в един свят, който само преди малко изобилстваше от възможности.

Когато се опитвам да си припомня момента, в който се покорих на моята Сила и разруших връзката си с Деймън, си представям един-единствен миг тишина. В онази секунда Деймън се обръща, погледите ни се преплитат и ние сключваме мир.

Но нямаше тишина, нито щеше да има. Сега постоянно чувах шумоленето на животните в гората, забързаното им дишане, както се случва с всяко живо същество, когато усети, че наблизо го дебне опасност, накъсаното биене на сърцата им. Можех дори да чувам мислите си, затихващи или надигащи се като океански вълни.

Ако само не бях толкова слаб, когато Катрин ме гледаше в очите. Ако само не се бях върнал да видя татко. Ако само не бях накарал Деймън да пие.

Но го направих. Всички тези погрешни избори се превърнаха за мен в мантия, която с времето ставаше все по-черна и по-черна. И сега завинаги ще трябва да живея с последствията от моите злодеяния.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6805

Издание:

Л. Дж. Смит. Началото

ИК „Ибис“, София, 2011

Редактор: Стамен Стойчев

Коректор: Мая Иванова

ISBN: 978-954-9321-61-6

Бяла звезда на син фон става неофициалното знаме на Конфедерацията по време на Гражданската война и вдъхновява създаването на песента „The Bonnie Blue Flag“, пята от войниците на Юга. — Бел.прев.

Сонет 18. Преводът е на Валери Петров. — Бел.прев.

Около половин литър, като американската и английската пинта се различават. — Бел.прев.