Л. Смит - Пробуждането (Книга първа)

— Елена! Бони и Мередит са дошли да те видят — разнесе се гласът на Робърт от коридора.

Желанието да се довери на леля си секна.

— О… кажи им да влязат! — извика Елена и отпи от портокаловия сок. — Ще ти разкажа по-късно — обеща на леля Джудит, докато стъпките приближаваха към кухнята.

Бони и Мередит се спряха на прага с непривично сериозни и леко притеснени физиономии.

Елена също се чувстваше малко неловко и зачака леля й да излезе от стаята, за да заговори.

Прочисти гърлото си, с очи, приковани в една очукана плочка на пода. Хвърли крадешком поглед нагоре и видя, че Бони и Мередит се взират в същата плочка.

Избухна в смях и двете момичета вдигнаха глави.

— Твърде съм щастлива, за да се оправдавам — рече Елена и протегна ръце към приятелките си. — Зная, че трябва да се срамувам от думите си и наистина съжалявам , но няма смисъл да охкам и да кърша нещастно пръсти. Бях ужасна и заслужавам да ме убиете, но не може ли просто да се престорим, че нищо не се е случило?

— Ти наистина трябва да съжаляваш, задето избяга от нас по този начин — упрекна я нацупено Бони, докато трите се събираха в дружеска прегръдка.

— При това с Тайлър Смолуд! — възмути се Мередит.

— Е, що се отнася до това, вече си научих урока — промълви Елена и за миг настроението й помръкна. В същия миг се разнесе звънливият смях на Бони.

— Освен това направи големия удар — Стефан Салваторе! Това се казва драматична поява. Когато влезе през вратата с него, си помислих, че халюцинирам. Как го направи!

— Нищо не съм направила. Той просто се появи като рицаря на бял кон в онези стари филми.

— За да защити честта ти — изкиска се Бони. — Какво по-вълнуващо от това?

— На мен ми идва наум поне едно, даже две неща — рече Мередит. — Но може би Елена ще ни разкаже за тях.

— Ще ви разкажа — съгласи се приятелката й, пусна ги и отстъпи назад. — Но преди това ще дойдете ли с мен в къщата на Вики? Искам да поговоря с нея.

— Нищо не ти пречи да ни разказваш, докато се обличаш, докато вървим или докато си миеш зъбите — твърдо заяви Бони. — И ако спестиш и най-малката подробност, ще разбереш какво означава испанска инквизиция.

— Виждаш ли — дяволито поде Мередит, — че господин Танър не се е трудил напразно. Сега Бони знае, че испанската инквизиция не е рок група.

Елена се засмя безгрижно, докато трите се качваха по стълбите.

Госпожа Бенет изглеждаше бледа и уморена, но ги покани да влязат.

— Вики си почива, лекарят препоръча да не става от леглото — обясни жената с треперлива усмивка. Елена, Бони и Мередит се скупчиха в тесния коридор.

Госпожа Бенет почука тихо на вратата на дъщеря си.

— Вики, скъпа, дошли са твои съученички да те видят. Не стойте дълго — обърна се към Елена и отвори вратата.

— Няма — обеща момичето. Пристъпи в приятната спалня в синьо и бяло, а другите я последваха. Вики лежеше на леглото, подпряна на възглавници, завита до брадичката с пухкаво синьо одеяло. Лицето й бе пепеляво, а очите й под подпухналите клепачи се взираха напред.

— Точно така изглеждаше и снощи — прошепна Бони.

Елена приближи до леглото.

— Вики — изрече меко. Вики продължи да се взира в пространството, но на Елена й се стори, че дишането й леко се промени. — Вики, чуваш ли ме? Аз съм Елена Гилбърт. — Погледна несигурно към Бони и Мередит.

— Има вид, сякаш са й дали успокоителни — обади се Мередит.

Но госпожа Бенет не бе споменала да са й давали някакви лекарства. Елена се намръщи и отново се извърна към неподвижното момиче.

— Вики, аз съм Елена. Исках просто да поговоря с теб за миналата нощ. Искам да знаеш, че ти вярвам за това, което ти се е случило. — Елена не обърна внимание на острия поглед, който й хвърли Мередит, и продължи: — И исках да те попитам…

— Не! — Беше писък, висок и пронизителен, който се изтръгна от гърлото на Вики. Тялото й, което до този момент приличаше на восъчна статуя, изведнъж се разтърси от необуздани конвулсии. Светлокестенявата й коса се разпиля по лицето, докато тресеше главата си напред-назад, а ръцете й се мятаха във въздуха. — Не! Не! — изкрещя тя.

— Направете нещо! — ахна Бони. — Госпожо Бенет! Госпожо Бенет!

Елена и Мередит се опитаха да удържат Вики на леглото, но тя бясно се съпротивляваше. Ужасяващите й писъци огласяха стаята. После внезапно се появи майката на Вики, помогна им да я успокоят и ги избута настрани.

— Какво й направихте? — извика жената.

Вики се вкопчи в майка си и притихна, но изпод тежките си клепачи стрелна с поглед Елена над рамото на госпожа Бенет.