Л. Смит - Тъмното обединение (Книга четвърта)

— Той е — прошепна и залегна зад стърчащите папрати. — Но къде е Стефан? Вече почти се стъмни.

— Може би е поумнял и е решил да не идва — отбеляза Мат.

— Де тоз късмет — каза Мередит. Тя гледаше през папратите в южна посока.

Бони също погледна натам и се стресна.

Стефан беше застанал в края на поляната. Беше изникнал сякаш направо от въздуха. Дори и Клаус още не го е видял, помисли си Бони. Стоеше там мълчаливо и без да се опитва да се прикрие зад дърветата и храстите. Не криеше и копието от бял ясен, което носеше. Имаше нещо очебийно достолепно в стойката му и в начина, по който огледа местността пред себе си, което напомни на Бони, че през петнадесети век той е бил аристократ, член на знатна благородническа фамилия. Не отрони нито дума, чакаше Клаус да го забележи. Не бързаше да се впусне в атака.

Когато се обърна в южна посока, Клаус застина на място. Бони остана с впечатлението, че е силно изненадан от факта, че Стефан е успял да се промъкне незабелязано до леговището му. Но после се засмя и широко разтвори ръце.

— Салваторе! Какво съвпадение, тъкмо си мислех за теб!

Стефан бавно измери Клаус с поглед отгоре до долу, до краищата на протъркания му дъждобран, преди да заговори:

— Ти каза да дойда. Ето ме. Пусни момичето.

— Така ли съм казал? — Клаус изглеждаше искрено изненадан. Опря ръце на кръста си. После поклати глава и се подсмихна. — Не мисля, че ще стане по този начин. Нека първо си поговорим.

Стефан кимна, сякаш Клаус беше потвърдил нещо по-неприятно, отколкото той бе очаквал. Свали копието от рамото си и го изправи пред себе си, като се справи ловко, с лекота, с твърде дългия прът.

— Слушам те — каза той.

— Не е толкова глупав, колкото изглежда — промърмори Мат от прикритието си зад гъстата папрат с нотка на уважение. — И не е толкова нетърпелив да бъде убит — добави Мат. — Дори напротив, предпазлив е.

Клаус посочи с жест към Каролайн, като погали кестенявата й коса.

— Защо не се приближиш насам, за да не си крещим? — Но не заплаши, че ще започне да измъчва пленницата си, отбеляза Бони.

— Много добре те чувам и оттук — отвърна му Стефан.

— Добре — прошепна Мат. — Точно така, Стефан!

Бони обаче бе съсредоточила вниманието си главно върху Каролайн. Отвлеченото момиче се дърпаше, мяташе глава назад и напред като обезумяла или обзета от непоносима болка. Само че Бони бе обзета от някакво странно предусещане за движенията, особено заради буйното мятане на главата й, сякаш Каролайн се стремеше да достигне небето. Небето… Погледът на Бони се вдигна нагоре, където вече цареше пълен мрак, а бледата луна светеше над дърветата. Ето защо сега виждам косата на Каролайн кестенява, заради лунната светлина е, каза си тя. После, шокирана, сведе поглед към дървото, извисяващо се точно над Стефан. Клоните му леко се поклащаха, въпреки че точно сега не духаше абсолютно никакъв вятър.

— Мат — прошепна тя тревожно.

Стефан бе фокусирал погледа си само върху Клаус, напрегнал всяко свое сетиво, всеки свой мускул, задействал и насочил към него всеки атом от Силата си. Но в дървото точно над главата му…

Всичките й мисли за стратегии и въпроси към Мат какво да прави тутакси се изпариха от главата на Бони. Изскочи от убежището си и изкрещя:

— Стефан! Над теб! Това е капан!

Стефан моментално отскочи встрани, пъргав като котка, при това само миг, преди нещо отгоре да се стовари точно на мястото, където беше стоял. Луната идеално осветяваше сцената, достатъчно силно, за да може Бони да види белеещите се оголени зъби на Тайлър.

И да види също белите искри в очите на Клаус, когато той се хвърли върху нея. За един вцепеняващ миг тя остана втренчена в него, когато проехтя светкавица.

От безоблачното небе.

Едва по-късно Бони осъзна колко странно и плашещо беше това. До момента тя мимоходом бе забелязала, че небето е ясно и само една звезда профуча през него, а синкава назъбена мълния се спусна към вдигнатата десница на Клаус. Следващата гледка беше толкова ужасяваща, че засенчи всичко останало: Клаус задържа мълнията в дланта си, някак си я улови и я запрати към нея.

Стефан й изкрещя да бяга, да бяга ! Бони го чу, докато зяпаше смаяно, цялата парализирана, след което нещо я сграбчи и изтласка настрани. Мълнията профуча над главата й със звук като от плясък на гигантски камшик. След нея се разнесе мирис на озон. Тя се просна по очи сред мъха и се претърколи, за да сграбчи ръката на Мередит и да й благодари, че я беше спасила, но откри, че не беше Мередит, а Мат.