Л. Смит - Тъмното обединение (Книга четвърта)

— Мислех, че сме един отбор — извика Мат.

— Ние не сме отбор . Вие сте само сбирщина от глупави човешки същества! Дори и след всичко, което ви се случи, дълбоко в себе си искате да си живуркате, докато не ви отнесат в малките ви безопасни гробове! Аз не съм като вас и не искам да бъда! Останах толкова дълго с вас, защото бях принуден, но вече трябва да се сложи край на всичко това. — Той ги огледа още веднъж и продължи вече по-хладнокръвно, натъртвайки всяка дума: — Не се нуждая от нито един от вас. Не ви искам с мен и не искам никой да върви подире ми. Само ще объркате и провалите стратегията ми. Ще убия всекиго, който поеме след мен .

И след още един последен, изпълнен с ненавист поглед той се обърна и излезе.

— Съвсем е обезумял — рече Мат, докато гледаше мрачно към пустия коридор, по който Стефан беше изчезнал.

— Не, не е обезумял — поправи го Мередит. Гласът й беше печален и тих, но в него се долавяше и известна нотка на безпомощност. — Не разбра ли за какво беше всичко това, Мат? — продължи тя, когато той се обърна към нея. — Накрещя ни се, за да ни накара да го намразим и да не му се пречкаме повече. За да се отвратим от него и да го оставим на мира. — Тя погледна към вратата и повдигна вежди. — „Ще убия всекиго, който поеме след мен.“

Бони внезапно се закиска истерично, без да може да се спре.

— Мисля, че той подражава на Деймън. „Прав ви път! Нямам нужда от никого!“

— Вие сте само сбирщина от глупави човешки същества — додаде Мат. — Но аз все още не разбирам. Бони, та нали ти току-що имаше някакво предчувствие, макар че Стефан обикновено не се съобразява с подобни пророчества. Ако няма начин да спечели битката и да победи врага, какъв е смисълът да отива да се бие?

— Бони не каза, че няма начин да спечели битката. Каза само, че няма начин да го победи и да оцелее. Нали така, Бони? — Мередит се обърна към нея.

Бони се сепна и смехът й секна. Опита се да анализира предчувствието си, но в съзнанието й изникваха единствено онези думи. Никой не може да го пребори и да оцелее.

— Искаш да кажеш, че Стефан възнамерява… — Очите на Мат заблестяха от надигащия се в гърдите му гняв. — Той смята, че може да се изправи срещу Клаус и да го спре дори и с цената на това да загине? Като някакво жертвено агне?

— По-скоро като Елена — уточни Мередит с тъжен глас. — И може би… след това той ще бъде с нея.

— Хм — поклати глава Бони. Може и да не знаеше много за пророчествата, но това поне знаеше. — Той не мисли така, сигурна съм. Елена е специална. Такава е, защото умря много млада и остави толкова много недовършено в живота си. И въобще… тя е по-особен, много специален случай. Но Стефан е вампир от петстотин години и няма да умре млад. Няма гаранции, че ще приключи земния си път, отивайки при Елена. Може да отиде на друго място… или просто да изчезне. И той го знае. Сигурна съм, че е наясно. Мисля още, че той просто спазва обещанието си пред нея да спре Клаус, каквото и да му струва това.

— Поне ще се опита — обади се Мат тихо. Прозвуча сякаш цитираше думите на Стефан. — Дори и да знае, че ще изгуби битката. — Внезапно погледна момичетата. — Тръгвам след него.

— Разбира се — твърдо изрече Мередит.

Мат се поколеба за миг.

— Хм… предполагам, че не мога да ви убедя да останете тук?

— След всички тези вдъхновяващи думи за работата в екип? Няма начин.

— Тъкмо от това се опасявах. Тогава…

— Тогава — довърши Бони вместо него — и ние се махаме оттук.

Събраха колкото можаха повече оръжия. Сгъваемият нож на Мат, който Стефан бе изпуснал на пода, кинжалът с дръжка от слонова кост от скрина на Стефан, както и един извит нож от кухнята.

Отвън госпожа Флауърс никъде не се виждаше. Небето беше бледопурпурно, а на запад добиваше тъмнозлатист оттенък. Полунощ в навечерието на лятното слънцестоене, помисли си Бони и косъмчетата по ръцете й настръхнаха.

— Клаус спомена старата ферма в гората. Това трябва да е изоставената ферма на Франчър — каза Мат. — Където Катрин захвърли Стефан в онзи неизползван кладенец.

— Има логика. Вероятно е използвал тунела на Катрин, за да се върне обратно и да премине под реката — каза Мередит. — Освен ако Древните са толкова могъщи, че могат дори да преминават през течаща вода, без въобще да им навреди.

Точно така, припомни си Бони, злите създания не могат да прекосяват течаща вода и колкото са по-зли, толкова по-трудно е това за тях.

— Но ние не знаем нищо за Истинските — каза тя на глас.