Л. Смит - Тъмното обединение (Книга четвърта)

— Стой тук! Точно тук! — извика той и отскочи встрани.

Но тъкмо тези думи я изплашиха още повече и Бони веднага се надигна и преди да се усети какво прави, тя се затича след него.

А след това всичко наоколо бе погълнато от надигналия се невъобразим хаос.

Клаус се нахвърли върху Стефан, който вече се бе вкопчил в схватка на живот и смърт с Тайлър, като го налагаше жестоко. Тайлър, отново във вълчата си форма, нададе ужасни стонове, когато Стефан го повали на земята.

Мередит притича към Каролайн, като доближи иззад комина, за да не я види Клаус. Бони видя как Мередит се добра до Каролайн. Видя и проблясването на сребърния кинжал в ръката на Мередит, миг преди да пререже въжето около китките на Каролайн. После Мередит задърпа Каролайн със себе си зад спасителното прикритие на големия комин, като наполовина я влачеше, наполовина я мъкнеше на гърба си.

Някакъв звук като от еленов рог накара Бони отново рязко да се завърти. Клаус бе нападнал Стефан с голям прът… навярно прътът досега беше лежал на земята до него. Изглеждаше остър и дълъг почти колкото пръта от ясен в ръцете на Стефан, което го правеше удобен за атака като копие. Но Клаус и Стефан още не се бяха опитали да си нанесат смъртоносни удари — засега използваха копията си като тояги. Също като Робин Худ, смътно си помисли Бони. Литъл Джон и Робин Худ. И точно така изглеждаха — Клаус беше много по-висок и едър от Стефан.

Тогава Бони съзря още нещо и изпищя, но от гърлото й не излезе нито звук. Тайлър отново се надигна иззад гърба на Стефан и се приведе, готов за скок, точно както бе направил на гробището. Стефан беше с гръб към него. А Бони не можеше да го предупреди навреме.

Но беше забравила за Мат. Броени секунди преди Тайлър да нападне, Мат сведе глава, без да обръща внимание на кучешките зъби и ноктите на чудовището срещу себе си, и го повали с първокласен сблъсък, достоен за най-добрите защитници в американския футбол. Тайлър отхвръкна някъде настрани, но Мат се стовари върху него.

Бони беше окончателно зашеметена. Толкова много схватки и изненади. Мередит прерязваше въжето около глезените на Каролайн, Мат налагаше Тайлър тъй безмилостно, че ако беше на футболното игрище, непременно щяха да го дисквалифицират завинаги. Стефан пък се въртеше като вихър, размахвайки като тояга копието си от бял ясен с удивителна ловкост, сякаш цял живот бе тренирал бойни изкуства. Но Клаус се смееше неистово, изпаднал в делириум, сякаш безкрайно развеселен от това физическо упражнение, докато си разменяха удари със смъртоносна скорост и точност.

Но Мат изглежда беше в беда. Тайлър го бе докопал и със зверско ръмжене се опитваше да го захапе за гърлото. С див блясък в очите Бони се заозърта, за каквото и да е оръжие, изцяло забравила за сгъваемия нож в джоба си. Трескавият й поглед попадна на един клон от дъб зад нея. Грабна го и мигом се завтече към Тайлър и Мат.

Но щом стигна до тях, се поколеба. Не се осмели да замахне с пръта, за да не удари Мат вместо Тайлър. Двете момчета се търкаляха неудържимо.

Сега дойде ред на Мат отново да се озове върху гърдите на Тайлър. Притисна главата му, като се пазеше от зъбите му. Бони видя шанса си и се прицели с пръта. Но и Тайлър я видя. С изблик на свръхестествена сила той събра краката си и силно изрита Мат назад. Главата на Мат се блъсна в ствола на най-близкото дърво с трясък, който Бони нямаше никога да забрави. Глух тътен като от спукване на презрял пъпеш. После Мат само се свлече по ствола и остана неподвижен.

Изумена, Бони ахна. Искаше да се втурне към Мат, но Тайлър се изпречи пред нея, тежко задъхан, с лига от кървава слюнка, стичаща се от устата му. Сега приличаше още повече на животно, отколкото преди в гробището. И като в някакъв кошмарен сън Бони надигна своя прът, но усети как ръцете й треперят. Мат беше застинал толкова неподвижно… дали още дишаше? Бони чу хлиповете си, примесени със собственото й дишане, когато се обърна с лице към Тайлър. Сцената беше донякъде смешна: та това беше момче от нейното училище. Момче, с което тя бе танцувала миналата година на училищния бал. Как да го задържи по-далече от Мат, как да не допусне да нарани всички тях? Как може той да върши това?

— Тайлър, моля те… — започна тя в отчаян опит да го вразуми, да го възпре с молба…

— Сами сме в гората, малката — изръмжа той гърлено. Ръмжене, което едва в последния момент се преобрази в думи. В този миг Бони най-после проумя, че това не беше момчето, с което се знаеше от училището. Това беше животно. О, Господи, колко е грозен, помисли си тя. От устата му капеше оцветена в червено лига. А тези жълти очи с тесни зеници… в тях тя видя цялата жестокост на акулата, на крокодила. Цялата жестокост на животинския свят се беше събрала в тези две жълти очи.