Л. Смит - Тъмното обединение (Книга четвърта)

— Не. И това означава, че трябва да бъдем много внимателни — намеси се Мат. — Много добре познавам тези гори и се досещам за пътеката, която Стефан вероятно ще използва. Мисля, че можем да минем по друга.

— За да не ни види Стефан и да не ни убие?

— За да не ни види Клаус или поне не всички. Освен това може да имаме шанса да намерим Каролайн. По един или друг начин трябва да измъкнем Каролайн от играта. Докато Клаус има възможност да заплашва, че ще й причини зло, той може да принуди Стефан да направи всичко, което пожелае. А и винаги е най-добре всичко да се планира внимателно, за да можем да изненадаме врага. Клаус каза, че иска да се срещне със Стефан, след като се стъмни. Е, тогава пък ние ще бъдем там, преди да се стъмни и може би ще успеем да го изненадаме.

Бони остана дълбоко впечатлена от стратегията. Не е чудно, че го бяха избрали за куотърбек, мислеше си тя, аз просто бих се втурнала натам с оглушителни викове.

Мат ги поведе по една почти невидима пътека, виеща се между дъбовете. Там храстите бяха много гъсти по това време на годината. Навсякъде имаше мъх, висока трева, цветя и папрати. Бони напълно се доверяваше на Мат, уверена, че той знае какво трябва да се направи, защото тя със сигурност не знаеше. Над главите им птиците допяваха последните си за деня песни, преди да потърсят подслон за през нощта.

Ставаше все по-тъмно. Край лицето на Бони вече прехвърчаха нощни пеперуди. След като се изкатериха по някаква стръмна пътека с гъби наоколо, тя се зарадва, че този път беше с джинси.

Най-сетне Мат ги спря.

— Наближаваме — обясни им тихо. — Наблизо има една стръмнина, откъдето можем да надникнем долу в ниското, без Клаус да ни види. Само вървете тихо и стъпвайте внимателно.

Бони никога преди не се бе натъквала на толкова много трудности при избора къде да стъпва. За щастие пръснатите по земята листа бяха влажни и при ходене не се вдигаше шум. След няколко минути Мат легна по корем и им махна с ръка да последват примера му. Бони трескаво си говореше наум, така че не обръщаше внимание на стоножките и червеите, които се показаха от почвата, като заби пръсти в нея. Дори не усещаше паяжините, лепящи се по лицето й. Това тук беше дело на живот и смърт и тя можеше да се справи. Не е някаква задръстенячка, нито е безпомощно бебе. Тя щеше да се справи.

— Тук е — едва чуто прошепна Мат. Бони се просна по корем до него и се огледа.

Гледаха надолу към фермата на Франчър… или по-скоро към това, което бе останало от нея. Много отдавна се бе срутила и почти изравнила със земята, като от всички страни бе погълната от горските храсти. Сега бяха останали само основите, чиито камъни от много години бяха покрити с плевели и къпини. Само един висок комин стърчеше в средата като самотен паметник.

— Ето я Каролайн — заговори Мередит на другото ухо на Бони.

Каролайн се виждаше като неясно очертана фигура, приседнала до комина. Бледозелената й рокля все пак си личеше въпреки бързо спускащия се здрач, но кестенявата й коса изглеждаше почти черна. Нещо бяло се виждаше на лицето й и само след миг Бони се досети, че може да е кърпа, затъкната в устата й. Може би самозалепваща се лента или някаква превръзка. От нейната странна поза — ръцете на гърба, краката, протегнати напред — Бони предположи, че е с вързани ръце.

Бедната Каролайн, помисли си, като моментално й прости всички дребни гадости и егоистични постъпки, които бе извършила. Макар че всъщност, ако се замислеше човек, те никак не бяха малко. Но Бони не можеше да си представи по-лоша участ от това да бъдеш отвлечена от психясал вампир, който вече е убил две от твоите съученички, а на всичкото отгоре да те довлече в тази пустош, в тази тъмна гора, да те върже и да те остави да чакаш, знаейки, че животът ти зависи от друг вампир, който пък, от своя страна, има предостатъчно основания да те мрази. Нали именно същата тази Каролайн бе пожелала Стефан още от началото на учебната година и затова моментално бе намразила още повече Елена, като все се стремеше да я унизи, за да се докопа до него. Стефан Салваторе беше последният, който сега би могъл да изпитва приятелски чувства към Каролайн.

— Виж! — трескаво зашепна Мат. — Това той ли е? Клаус?

Бони също забеляза някакво помръдване от другата страна на комина. И докато напрягаше отчаяно зрението си, той се показа. Дъждобранът се развяваше около краката му, придавайки му призрачен вид. Той се наведе към Каролайн и тя се присви ужасено в опит да се отдръпне от него. Смехът му проехтя съвсем ясно в тишината и Бони потрепна конвулсивно.