Л. Смит - Тъмното обединение (Книга четвърта)

Бони извърна поглед.

— Нека да бъдем по-разумни — предложи Мат, явно решил да смени тактиката си. — Първо да се успокоим и да поговорим за това какво може…

— Няма какво толкова да говорим. Аз отивам. Но вие не.

— Не заслужаваме това, Стефан — обади се Мередит. Бони й беше благодарна, че говореше с толкова разумно овладян глас. — Добре, ти можеш да ни разкъсаш на парчета. Няма да споря повече, всичко вече е ясно. Но след всичко, което преживяхме заедно, заслужаваме поне да го обсъдим, преди да отидеш там.

— Това е и наша битка. Кога реши, че е само твоя? — попита Мат.

— Когато открих кой е убиецът! — отговори му Стефан. — Именно заради мен Клаус се е появил тук.

— Не, не е! — възрази Бони. — Ти ли накара Елена да убие Катрин?

— Аз тласнах неволно Катрин да се върне при Клаус! И оттам е започнало всичко. Пак аз забърках Каролайн в тази история. Ако не бях аз, тя нямаше да намрази Елена и никога нямаше да се захване с Тайлър. Така че сега съм отговорен и за нея.

— Ти просто искаш да повярваш в това. — Бони почти крещеше. — Клаус мрази всички ни! Наистина ли мислиш, че ще те остави да се върнеш жив? Смяташ ли, че нас ще ни остави на мира?

— Не — рече Стефан и взе клона от ясен, опрян на стената. Извади от джоба си ножа, който Мат му беше дал, за да окастри клончетата и да го превърне в гладък прът, по-точно в право копие.

— О, чудесно, ти ще се втурнеш в самотна битка! — извика Мат ядосано. — Не разбираш ли колко е глупаво това? Направо ще се натикаш в неговия капан! — Пристъпи крачка към Стефан. — Може би не вярваш, че ние тримата можем да те спрем…

— Не, Мат — рече Мередит тихо, но въпреки това гласът й се чу ясно в стаята. — Това няма да доведе до нищо добро. — Стефан погледна към нея, очите му се присвиха, но тя отвърна на погледа му със спокойно изражение. — Явно твърдо си решил да се срещнеш сам с Клаус. Добре. Но преди да тръгнеш, искаме поне да сме сигурни, че имаш шансове да го победиш. — И тя най-хладнокръвно започна да откопчава най-горните копчета на блузата си.

Бони едва не подскочи, макар преди една седмица същото да й бе хрумнало и на нея. Само че тогава, за Бога, бяхме само аз и Стефан, помисли си тя. После сви рамене. Насаме или пред други хора, какво значение има сега?

Погледна към Мат, по чието лице бе изписано смайване. После видя как веждите на Мат се извиха и върху физиономията му се изписа онова упорито, непреклонно изражение, до което той прибягваше, когато искаше да всее ужас в играчите на противниковите отбори на футболното игрище. Сините му очи се извърнаха към нея и тя кимна, като вирна брадичка. Без да отрони и дума, Бони дръпна ципа на тънкото яке, което носеше, докато Мат вече събличаше тениската си.

Стефан изгледа тримата един по един, докато се събличаха с мрачни лица в стаята му, опитвайки се да сподави изненадата си. Но накрая поклати глава и премести белеещия се прът пред себе си като оръжие.

— Не.

— Не ставай глупав, Стефан — озъби се Мат. Дори и сред всеобщото объркване в този мъчителен момент нещо в Бони трепна при вида на оголената гръд на Мат. — Ето ни нас тримата. Ще можеш да поемеш достатъчно от нас, без да ни нараниш.

— Казах не! Не бих го направил поради каквато и да било причина. И няма да се боря срещу злото със зло. Мислех си, че поне ти разбираш това. — Стефан изгледа Мат с горчивина.

— Разбирам само, че отиваш на сигурна смърт! — кресна Мат.

— Той е прав! — Бони притисна пръсти върху устните си. Цялата тази лудница вече започваше да й действа на нервите. Не искаше да го пусне в гората, но нямаше сили да му се противопостави. Присви рамене и усети как нещо я пронизва, когато отново чу нечии думи в съзнанието си.

— Никой не може да се пребори с него и да оцелее — повтори тя думите с болка в гласа. — Вики каза това и се оказа истина. Усещам го, Стефан. Никой не може да се пребори с него и да оцелее.

За миг, но само за миг, й се стори, че той може и да се вслуша в думите й. Но сетне лицето му отново придоби сурово изражение и той заговори студено:

— Не е твой проблем. Остави ме аз да се тревожа за това.

— Но ако няма начин да бъде победен… — започна Мат.

— Бони не каза точно това! — прекъсна го Стефан ядосано.

Напротив! Какви ги говориш, по дяволите? — кресна Мат. Трудно можеше някой да изкара Мат от нерви, но след като веднъж се ядосаше, за Мат беше още по-трудно да се успокои. — Стефан, вече много ми се насъбра…

— И на мен! — разкрещя се Стефан. Бони никога досега не го бе чувала да говори толкова грубо. — Прилошава ми от всички вас, от вашите спорове и мекушавост и въобще от цялата тази суматоха! Това си е мой проблем.