Л. Смит - Тъмното обединение (Книга четвърта)

— Някой трябваше да те предупреди — продължи Тайлър, като отпусна челюстта си. — Защото ако ходиш сама из гората, можеш да срещнеш Големия лош…

— Глупак! — довърши един глас вместо него и с чувство на благодарност, граничещо с религиозно упование, Бони зърна Мередит до себе си. Мередит, с кинжала на Стефан в ръка, който проблесна зловещо на лунната светлина.

— Сребро, Тайлър — каза му Мередит и размаха кинжала. — Тъкмо се питах какво може да причини среброто на един върколак? Искаш ли да проверим? — В този миг не бе останала дори следа от цялата елегантност, сдържаност и хладна дистанцираност на Мередит. Вместо това се появи истинската Мередит, воинът Мередит. И макар да се усмихваше, вътрешно беше побесняла.

— Да! — извика Бони ликуващо, усещайки как силите й отново се завръщат. Внезапно се оказа, че може да се движи. Тя и Мередит, заедно бяха силни. Мередит заплашваше Тайлър с кинжала от едната страна, а Бони с пръта — от другата. Обзе я копнеж — какъвто досега не бе изпитвала — да халоса Тайлър тъй силно, че главата му да отхвръкне. Усещаше как силата изпълваше ръката й.

А Тайлър, воден само от животинския си инстинкт, усети това, усети го и у двете момичета, които все по-плътно го обкръжаваха от двете му страни. Отдръпна се, завъртя се и се опита да побегне. Но и те се завъртяха. Цяла минута тримата обикаляха в кръг като някаква миниатюрна слънчева система: Тайлър в средата се въртеше и въртеше около оста си, Бони и Мередит го обикаляха като планети, дебнещи всеки шанс за атака.

Едно, две, три. Някакъв неизказан сигнал прехвърча от Мередит към Бони. Точно когато Тайлър скочи върху Мередит в опит да избие кинжала от ръката й, Бони нанесе своя съкрушителен удар. Припомни си съвета на един свой някогашен приятел, който се беше опитвал да я научи да играе бейзбол. Представи си как няма да удари Тайлър по главата, а през главата, за да я запрати на другия край на поляната. Вложи цялата си сила, впрегна цялата тежест на дребното си тяло в този удар. От напрежението едва не си счупи зъбите. Ръцете й се извъртяха в агонизиращ бяс и прътът силно завибрира. А Тайлър се почувства като птица, изведнъж подхвръкнала към небето.

— Направих го! Да! Супер! Да! — изкрещя Бони, обезумяла от щастие, като размаха с все сила пръта. Триумфът изригна от гърлото й като необуздан първичен вик: — Ние го направихме! — После го сграбчи изотзад за косата, приличаща на грива, за да го отдръпне от Мередит, върху която се беше стоварил. — Ние…

Но думите й замръзнаха в гърлото.

— Мередит! — изкрещя тя.

— Всичко е наред — изохка тя със скован от болка глас. И от немощ, помисли си Бони и се вцепени като облята с ледена вода. Тайлър бе успял да забие нокти в крака на Мередит и да проникне чак до костта й. Сега в бедрото й, под разкъсаните джинси зееше огромна рана и бялата й кожа се виждаше ясно през съдрания плат. И за абсолютен ужас на Бони под разкъсаната кожа се виждаха пулсиращите мускули сред леещата се червена кръв.

— Мередит — закрещя Бони като обезумяла. Веднага трябваше да я заведат на лекар. Всички трябваше да спрат, да проявят разбиране. Имаха сериозно пострадал, нуждаеха се от линейка, трябваше да позвънят на 911. — Мередит — ахна тя, почти разплакана.

— Превържи ме с нещо. — Лицето на Мередит вече беше пребледняло от шока. Господи, ще изпадне в безсъзнание. И толкова много кръв, толкова много кръв изтичаше. О, Боже мой, моля те, помогни ми. Огледа се трескаво, но наоколо нямаше нищо подходящо за превръзка.

Нещо обаче падна на земята до нея. Въже като това, с което бяха вързали Тайлър, със съдрани краища. Бони вдигна глава.

— Става ли да използваш това? — неуверено попита Каролайн, докато зъбите й тракаха.

Докато говореше, тя се олюля и падна на колене до Мередит. Още беше със зелената си рокля, но кестенявата й коса бе полепнала по лицето й, изцапано с пот и кръв.

— Ранена ли си ? — ахна Бони.

Каролайн поклати глава, но после се наведе напред, разтърсена от болезнени спазми. Тогава Бони видя белезите по шията й. Но сега нямаше време да се терзае за Каролайн. Мередит беше много по-важна.

Бони превърза въжето около бедрото на Мередит, високо над раните й, като мислено трескаво благодареше за всичко, което беше научила от сестра си Мери за спешната помощ. Нали Мери беше медицинска сестра с голям опит. Мери й бе обяснявала: турникетът не бива да е нито прекалено хлабав, нито много стегнат, за да не се стигне до гангрена.