Кир Буличов - Селцето

— Така че няма какво да се вайкаме.

Всъщност Дик не се сърдеше на Олег. В момента това нямаше значение. Важното беше да се спуснат благополучно.

Казик се разходи по-нататък по клона, отвъд езерцето, за да поогледа далечината.

И когато видя тази далечина, не издържа и се развика:

— Елате по-бързо тук! Вижте това! Те изтичаха при него.

Казик отмести встрани едно листо, по-голямо от самия него, и в получилия се прозорец се показа широката река, изглеждаща съвсем близко оттук. Можеше да се види дори как повърхността й се бълнува от вятъра. По-нататък реката се разделяше на няколко ръкава и се вливаше в езеро — беше ясно, че това е езеро, а не море, защото зад огромното му огледало имаше ивица от синкави хълмове, заобиколени от тъмната лента на гората. В делтата на реката по пясъчен нос бродеше стадо мустанги. Нещо ги подплаши и те, издули мехурите си, се забързаха към водата.

Отвъд реката гората беше друга, по-тъмна на цвят, синкава; издигаше се в ниски хълмове и преминаваше в полегати долини — изглеждаше като застинали ниски вълни на светлосиньо море. Красиво беше.

Лагерът на експедицията не се виждаше — до него оставаха двайсетина километра и беше скрит зад вълните на хълмовете. Много искаха да го видят и дълго шареха с погледи из гората отвъд реката.

— Блести! — извика изведнъж Казик и посочи към гората.

Над нея се издигна блестяща точка, като огънче на фона на сивите облаци, и изчезна.

Останалите не видяха това огънче, защото то се скри сред облаците твърде бързо. Но повярваха на Казик, защото много им се искаше да му повярват. Мястото, откъдето се беше издигнало огънчето, беше недалече от брега на езерцето и затова Дик каза:

— Ще се прехвърлим през реката близо до езерото, там ръкавите са тесни, ще ни е лесно да преплуваме. И ще тръгнем по брега.

— Правилно — съгласи се Казик. — Там и гората не е толкова гъста.

Стояха още дълго време и гледаха към това място, надявайки се да зърнат нещо. Но тази сутрин Клавдия изстреля само един геоскаут. Тя искаше да изстреля и втори, но после реши, че и без това си има достатъчно работа. Беше в лошо настроение и не искаше да си признае, че причината е видяното от нея снощи в лабораторията. По-точно, тя не беше видяла нищо, но почувства по неловкостта на Павлиш и Сали, по това колко близо стояха един до друг, че ги свързва тайна, която не възнамеряват да споделят с нея. Това беше обидно предателство от страна на Сали.

Павлиш не подозираше за това. Той замисляше полет към планините. Беше му омръзнало да препарира местните злобни твари и да каталогизира безбройните видове бактерии. Искаше му се да се озове на място, където небето е синьо и снегът — чист, където нищо не пълзи, не се прокрадва, не дебне, където не се носят вонящи изпарения над коварни пътеки, където можеш да свалиш шлема си и да се поразходиш, без да мислиш за болести. Където има само чист сняг, мраз и синьо небе.

В момента, когато децата от огромното дърво се вглеждаха в гората, обкръжаваща станцията, Павлиш разговаряше със Сали, която се бе заела с разконсервацията на планетарния катер. Каза й, че иска да отлети за цял ден до планините. И Сали го помоли да я вземе, Защото нея също я потискаше влажната гора. Тя много се радваше, че Павлиш изпитва същото като нея.

Следващата нощ пътешествениците прекараха във висящата гора на големия чатал на дървото. Това беше истинска гора, в която растяха не само борове, но и злобни храстомети. Наистина, ако ги видиш навреме, те не са опасни. Храстометите чувстват топлината и ако към тях се приближи непредпазлив звяр, мятат в него острите си дълги игли. Иглите летят с такава скорост, че могат да пронижат коза или мечок. Бързо се научиха да се борят с тях. Трябваше само да хвърлят към храста нещо топло, без да се доближават на повече от десет крачки. Можеше дори да свалят якето си и да го хвърлят — храстите веднага мятаха по него всичките си игли, след което спокойно можеше да се премине. Иглите влизаха в употреба, а младите филизи бяха много сочни.

Когато видя храстите, Мариана се зарадва. Тя начупи клонки и тримата се угощаваха цял час, докато не им омръзна. В устата им остана сладникав вкус. Не утолиха глада си, само го залъгаха, и много скоро им се прииска да похапнат нещо по-солидно.

Дик се разходи из горичката, за да потърси плячка; беше сигурен, че тук живее нещо. Броди из горичката цял час, но не намери нищо освен една неядивна змия и птица, която при вида му веднага излетя.