Изабел Абеди - Луциан

Всъщност какво би ти помогнало?

По всяка вероятност не моите кулинарни умения, но може би една по-различна рецепта. Един път ти я прочетох, сега я пиша за теб:

„Отдавна е известно, че в подводния свят има голям потенциал. Особено клас «гъби», който е със символично значение. Гъбите са майстори в защитата срещу токсините, а техният генетичен код е много подобен на човешкия. От предполагаемите шейсет хиляди вида гъби на биолозите, занимаващи се с морска флора, досега са известни около пет хиляди. Едва наскоро беше намерена една изключителна находка: Sponglia beatificae, гъбата на щастието. За разлика от другите гъби от този вид, Sponglia Beatificae притежава сетива, с които може да открива или да усеща предполагаемо щастливи моменти и щастливи места. С магическа бързина и по напълно необясним начин тя се появява точно там и стимулира вниманието на участващите в дадената щастлива ситуация. Освен това химическата защита, която притежава тази гъба, е специално насочена към тревожни и деструктивни мисли, в резултат на което, намирайки се в близост до нея, те нямат никакъв шанс да оцелеят“.

Помолих баща ти да ти връчи твоята съвсем специална лична гъба на щастието, която, надявам се, ще ти помогне!

От: Алек Рийд alecreed@gmail.com

Изпратено: понеделник, 24 декември 2008, 21:49

До: Ребека Волф

Относно: Please talk to me

Little Wolf,

Не знам дали четеш мейлите си, но това е последният ми опит да се добера до теб. Не ни причинявай това. Говори с нас. Хапни нещо. Отвори вратата си, в двойния смисъл на думата. Ако не за теб, то го направи за малката си сестричка, която от седмици приготвя подаръци за теб и си пожелава утре сутринта да седнеш с нея под коледната елха.

Хайде да започнем да си говорим.

Нека да се опитаме да намерим изход!!!

От: Сузана Росман susanna-rossmann@amx.de

Изпратено: понеделник, 24 декември 2008, 22:55

До: Ребека Волф

Относно: Днес по телевизията

Мила Беки,

Знам, че не трябва да го пиша, но днес следобед случайно се натъкнах на един Хайдикомик и ТОТАЛНО се разревах. „Хайди, Хайди, върни се у дома, намери си щастието ти, ела и се върни“ …

От: Себастиан Голдман

Изпратено: понеделник, 24 декември 2008, 22:56

До: Ребека Волф

Относно: Given up

Така ли се чувстваш, Беки? I care.

Merry Christmas

От: Сузана Росман

Изпратено: вторник, 25 декември 2008, 23:15

До: Ребека Волф

Относно:?!

Мила Беки,

Току-що говорих по телефона с Яне.

Каза ми, че е ужасно загрижена за теб, защото отказваш всякаква храна и може би вече ще трябва да се вземат „други мерки“.

Баща ти и твоята ЛАЙНЯНА мащеха не ми казаха НИТО ДУМА за това!!! Пък аз си мислех, че малката ти сестричка ме будалка. Умолявах майка ти да те върне тук. Никакъв шанс. А моята каза да не се вживявам толкова. Мразя всички майки.

Беки, Беки, Беки, прекрасна моя Беки!

Моля те, не се предавай!

Само дай знак, и съм при теб! Веднага. Но няма да направя нищо против волята ти.

И МОЛЯ ТЕ, ЯЖ НЕЩО!!!

От: Димитриос Арванитис

Изпратено: понеделник, 29 декември 2008, 00:02

Хай,

Чух от Лерой, че не си много добре.

Съжалявам.

Истински!

Пиша ти, защото ми се иска да ти кажа, че имаше право по отношение на мен във връзка със Сузи.

Наистина постъпих като задник. Но хората могат да се променят.

Не ти го казвам, за да й го предадеш. Вече й го казах (че бях задник).

Просто ми се искаше да го знаеш (че хората могат да се променят).

Не ме бива много в писането. Както вероятно забелязваш. Въпреки това. Исках да го знаеш, като най-добра приятелка, нали.

Апропо: Обади се на Сузи. Мисля си, че е яко отчаяна (което не знам със сигурност, просто си го мисля, защото изглежда много разочарована).

Много поздрави

От: Себастиан Голдман

Изпратено: четвъртък, 1 януари 2009, 08:09

До: Ребека Волф

Относно: Не знам какво да направя

Ребека,

Сузи каза, че утре постъпваш в клиника.

Пиша и трия вече от един час в опита си да напиша ободряващо изречение (ободряващо изречение??? Наистина ли съм написал това?)