Изабел Абеди - Луциан

Стоях на вратата, заклевах я да ми каже къде ще се срещнат с Луциан, но тя ме отстрани с удивителна сила, без да проговори, и после излезе, накуцвайки с патериците. Аз се втурнах след нея, задърпах якето й, хвърлих се пред колата й, но тя даде заден ход, обърна и потегли така, че гумите изсвистяха. Затичах след нея, с боси крака по ледения асфалт, крещях, пищях, докато не се изгуби от погледа ми.

Врабеца ме намери на улицата. Вятърът фучеше в косите ми, дъждът ме удряше по лицето.

Тя ме заведе вкъщи, уви ме в одеяла, дезинфекцира краката ми (бях стъпила върху парчета стъкло, без да забележа) и за пръв път я чух в мое присъствие да ругае Яне. После ми приготви горещ чай, който дори не докоснах.

Яне се прибра в осем и половина сутринта.

Беше много спокойна и каза точно пет изречения:

— Ребека, сега отиваш в стаята си. И започваш да си приготвяш багажа. Току-що разговарях с баща ти. Той ни е резервирал билети. Отиваме в Лос Анджелис.

От: Сузана Росман

Изпратено: петък 21 ноември 2008, 10:08 До: Ребека Волф

Относно:?????????????

Беки???

Ти си в ЛОС АНДЖЕЛИС???

И ще ЖИВЕЕШ там за неопределен период?????? Моля те, кажи ми, че е ШЕГА, и то НАЙ-СКАПАНАТА, която съм чувала!!!

От вчера се опитвам като побъркана да се свържа с теб!!!

Телефонът ти ли е спрян???!!!

Врабеца ми даде телефонния номер на баща ти, но той казва, че ти не искаш да разговаряш с никого.

Той обаче ми каза, че имаш лаптоп в стаята си и най-късно днес след обяд ще е включен.

Казва, да ти пиша.

ЕТО НАПИСАХ ти!!!! КАКВО??? Е??? СТАНАЛО??? Нещо свързано с ЛУЦИАН ли е???

От: Аарон Миделехауве

Изпратено: понеделник 24 ноември 2008, 18:09

До: Ребека Волф

Относно: домашни работи

здрасти, Ребека,

вярно ли е, че си в американската страна?

днес Сузи каза нещо такова в час по английски, супер!!!

но… ъъ… какво ще стане сега с нашия диалог за тая дивотия „винаги смъртта идва рано“?

аз бях за, а ти против, или беше обратно?

Тайгър смята във всеки случай, че е голям куцузлък за мен, щом партньорът ми (цитирам) „се е преместил да живее при варварите“,

което означава: ако не предам нищо, ще получа двойка.

та случайно да си вече започнала?

(естествено не с умирането)

във всеки случай ще е гот да ми изпратиш нещо.

без значение за или против.

а може би и двете?

това ще е наистина суперяко!

От: Марияне Волф marijanne-Wolff@t-online.de

Изпратено: четвъртък, 27 ми ноември 2008, 20:15

До: Ребека Волф Относно: бели кецове „Converse“

Мила ми Ребека, На връщане седях до едно малко момиченце, което през цялото време ме буташе по счупения крак с белите си кецове „Converse“ . По едно време започнах да плача, но не можех да обясня на уплашената майка, че нейната дъщеря няма нищо общо с това. Това, за което си спомних, беше, че като дете и ти имаше същата марка бели кецове и през един мрачен ден поиска да отидеш с тях на детската площадка. Забраних ти, защото навън беше много разкаляно. Ти първо ме умоляваше, после започна да роптаеш и накрая отиде на площадката с гумените ботуши на Врабеца и с кофичката си за пясък. Когато се върна, се отправи към долапа за обувки с пълната кофичка, изсипа във всеки кец по купчина кал и ми каза: „На ти сега, глупава майко“ . Тогава се смях много, а ти беше толкова разярена. Но по едно време забрави защо ми се сърдиш и всичко приключи добре. Вълченце, този мейл го започвах и изтривах хиляди пъти, защото не знам как да продължа. Не мога да спра да си пожелавам всичко отново да се нареди и същевременно знам, че този път няма кофа с кал на света, която да е достатъчно голяма, за да поправи нещата. Това, което направих, беше най-лошото, което съм могла да направя, и всеки опит да ти обясня причините за моето поведение се проваля, понеже точно по тази причина не мога да ти обясня. Звучи толкова банално и жестоко, че чак ми става лошо, и зная, че с всичко, което пиша тук, не ти помагам, а само се опитвам да помогна на самата себе си.

И при това желанието ми да ти помогна, е по-голямо от всичко друго на света.

Предложението на баща ти да се върна обратно в Хамбург вероятно е единствено правилното.

Ребека, обичам те, дори и в този момент да ме мразиш.

Обичам те повече от всичко.

От: Сузана Росман

Изпратено: четвъртък, 27 ноември 2008, 20:20

До: Ребека Волф

Относно: Чакам!

Мила ми Беки,

Майка ти е отново тук. Тя смята, че в Лос Анджелис ще бъдеш в безопасност и че повече нямало какво да ни обяснява. Ние със Себастиан как ли не я уговаряхме, но тя е желязна.