Изабел Абеди - Луциан

— Този нещо не е съвсем в ред — прошепна Сузи и се наведе под погледа на Тайгър.

Тайгър извади от джоба на жилетката си златния часовник. Отвори го. Лявото му око потрепна. После разлисти купчината, изкашля се и започна да чете.

Завесата се спусна безшумно и за момент в прекрасната зала на театъра настъпи дълбока тишина, след което тя беше залята от бурни нестихващи аплаузи.

Завесата отново се вдигна и на сцената излязоха за поклон артистите.

Алън седеше до Емма в почетната ложа. Перлите върху роклята й блестяха в светлината на полилеите и очите й светнаха, когато обърна глава към Алън.

— Думите ти — прошепна тя във врата му. — Те оживяха.

Алън взе ръката на Емма. Той я държеше в дланта си и докато залата се разтресе още веднъж от шумните одобрителни аплодисменти, Алън усети дълбоко в гърдите си едно нежно и едновременно силно пробождане. Усещаше, сякаш невидими пръсти изтеглят от сърдечната му камера мъничко косъмче.

Алън потрепери и Емма го попита загрижена:

— Да не би да не ти е добре?

Алън отвърна на погледа й с усмивка. Той не придаде особено значение на случилото се и реагира така, както би постъпил всеки нормален човек, когато му се случва нещо, което разумът не може да обясни, но същевременно с това бива възприето с пълна сила от една друга тъмна част на неговото съзнание. Той потисна странното усещане. Вместо това, стисна ръката на Емма още по-силно и отново отправи поглед към сцената, на която току-що се беше състояла премиерата на неговата пиеса. Да, неговите слова се бяха пробудили за живот и Емма беше до него. Нищо друго на този свят нямаше значение.

Училищният звънец иззвъня тъкмо в момента, когато Тайгър остави ръкописа.

Никой не помръдна. За съучениците ми причина може би беше авторитетът, който излъчваше този мъж. Аз обаче имах друга причина. Бях парализирана.

— Е — каза Тайгър весело. — Изглежда ще трябва да отложим задачката. Предлагам да я изпълните вкъщи. Онези, на които този малък откъс е достатъчен за обективна преценка на това произведение, да не се притесняват. За останалите — Тайгър тупна цялата купчина върху масата — съм ксерокопирал последното недовършено произведение на Амброуз Ловел. И така. Желая на дамите и господата приятен след обед.

Той почука с кокалчетата на пръстите си по масата, поприведе се леко и се отправи към вратата.

Едва тогава излязох от вцепенението си. Скочих с такава сила от стола, че той падна назад, и се втурнах след Тайгър, но когато излязох в коридора, него вече го нямаше. И въпреки че го търсих из цялото училище, той сякаш бе потънал вдън земя.

Откъм градината, в стаята ми долетя смехът на Вал. Когато след обяда се върнах от училище вкъщи, те с Фей седяха на кухненската маса и рисуваха. Фей ме изгледа сбърчила чело, но не ми зададе никакви въпроси, за което й бях твърде благодарна. Вал обаче, която носеше огромна шапка с цветя и червена копринена нощница, стигаща й до босите крачета, се хвърли отгоре ми и ме задърпа към масата, но аз се освободих от нея и си влязох в стаята. Намерих бележка от баща си, че ще се върне привечер.

Затворих прозореца и гласът на Вал заглъхна. Ято птици се вдигнаха отнякъде в небето. Те образуваха фигури като от заучена хореография, първо едно „V“, после една права линия. Подредени в редица, една след друга те изчезнаха в хоризонта.

Седнах до масата и се загледах в купчината листове пред мен: недовършеният роман от Амброуз Ловел. Негов главен герой беше четирийсет и седем годишният писател Алън и първото изречение гласеше:

Помещението, в което Алън пишеше своята последна история, беше с кафяви пердета.

След кратко, почти делово описание на скромното помещение, в което Алън е писал, Ловел се пренасяше в нощта в театъра, където се беше състояла премиерата на Алън и писателят беше усетил лекото убождане в гърдите си. Малко след това в живота му се появил един непознат, към когото Алън усещал странно привличане. Този мъж нямал никакви спомени за произхода си, нямал линии по дланите си, затова пък сънувал и винаги сънищата му били свързани с Алън. Някои били маловажни, други — много драматични. Той сънувал как издателят на Алън се отказва от него и как след това в продължение на дълги години произведенията му щели да потънат в забрава. Той сънувал също как Алън е коленичил пред смъртния одър на малко момченце. В друг негов сън Алън държал на ръце окървавена жена. Сънувал и как Алън се обесва в стаята си, където творял, защото не искал да живее повече.