Изабел Абеди - Луциан

— Анджи се обърка. Тя имаше предвид не рецесии, а рецензии. Последно се занимавахме с рецензии.

— Рецензии! — Тайгър наведе глава напред, сякаш беше чул погрешно. После се облегна назад и кръстоса ръце на гърдите си.

— Е, това разбира се, коренно променя нещата. Моля те тогава, заедно с името си да ми кажеш какво сте учили за рецензиите. Какво точно е рецензия? Какво се разбира под тази дума?

Слабият младеж гледаше дръзко Тайгър в очите.

— Името ми е Джеймс и под рецензия…

Младежът разтвори тетрадката си и прочете: … се разбира оценката на едно произведение на изкуството от един, така наречен критик. В областта на литературата тези хора се наричат литературни критици. Те оценяват стойността на едно писмено произведение и се произнасят защо то е хубаво или лошо. Една положителна рецензия може да вдигне цената или популярността на една книга. Една лоша рецензия пък може много да навреди. Затова отрицателната критика се окачествява като унищожителна .

— Амин!

Сините очи на Тайгър хвърляха искри.

Мършавият хитрец, без да знае, беше уцелил право в целта.

За пръв път Тайгър се обърна към мен. Усмивката му стана направо жестока.

— Госпожице Волф — каза той, — както дочух, ти също си нова в това училище. Но може би въпреки това си събрала известен опит по отношение на тази тема? Или може би случайно си прочела някоя рецензия, или по-скоро унищожителна рецензия οт някой литературен критик?

Не знам какво се случи с мен. Изобщо не се напрегнах. Думите ми идваха от само себе си.

— Да, съвсем случайно — отговорих учтиво. — По време на урока на моя стар учител по английски също беше споменал един литературен критик. Неговото име беше Уилям Алек Рийд. Той бил известен като мъжа със смъртоносното перо, защото рецензиите му били изключително остри. Някои от тях съм чела. А един писател, когото Рийд нападал, се самоубил.

Опитах да се абстрахирам от шушукането на съученици те си и да издържа на погледа на Тайгър.

— Някои хора — продължих аз — приписват вината за това самоубийство на литературния критик. Лично аз намирам това малко преувеличено. Сигурно една унищожителна критика може да съсипе даден писател. Но ако човек реши да се самоубива, в крайна сметка отговорността пада върху него. Затова се нарича и самоубийство, нали?

Лявото око на Тайгър потрепна, докато съучениците ми отново ме оглеждаха внимателно. Дали забелязваха, че тук се води скрит двубой? Дали изобщо предполагаха, че моят стар учител, когото споменах, фактически беше Мортън Тайгър, който като зъл дух, излязъл от бутилка, внезапно се беше появил в новото ми училище в Америка?

Беше ми напълно безразлично. Пък и Тайгър също не желаеше яснота по този въпрос.

— Много благодаря за твоите философски разсъждения по темата „самоубийство“ — отвърна кратко той. — Но как — той отмести погледа си от мен и отново се обърна към класа — един литературен критик изобщо може да разбере дали едно произведение на изкуството е добро или слабо?

Сузи вдигна ръка.

— Той разбира, защото е следвал литература — каза тя. — Той има опит. Той е… както се казва — обективен.

Веждата на Тайгър се вдигна толкова високо, почти до края на челото.

— Обективен. Тъй, тъй…

Той отново отпи от чая си и когато остави чашата, погледът му ме прободе като с нож.

— Добре. Тогава нека да поразширим малко това разсъждение. Да си представим, че в тази класна стая… — Тайгър направи жест с ръка — … има трийсет и пет литературни критици. Учени, опитни, обективни професионалисти. — Тайгър отново насочи погледа си към мен. — Сега ще ви прочета откъс от незавършения роман на един писател. Името му е Амброз Ловел и заглавието на книгата е „Последният посетител“.

Тайгър извади куп листове от кожената си чанта.

— Няма да ви говоря много за съдържанието — каза той. — Просто ще ви прочета няколко реда и вие ще дадете оценка. Така ще можете да се запознаете с едно от най-важните умения на литературния критик. Тези обективни професионалисти в повечето случаи изобщо не смятат за необходимо да прочетат цялото произведение на писателя. Едно кратко повърхностно прелитане над текста им е напълно достатъчно, за да оценят цялостното произведение. И така, просто слушайте, а после… — Отново погледът му се насочи към мен. — После станете богове. Вашата оценка ще реши възхода или падението на писателя. Съгласни ли сте?

Неуверено шушукане се разнесе из стаята.