Клифърд Саймък - Посетителите

— Още ли смяташ, че ще бъдем принудени да се отбраняваме? — попита държавният секретар.

— Не съм казал това, Маркъс. Казах, че трябва да останем нащрек.

— На пресконференцията днес имаше няколко въпроса за новия обект в орбита — обади се Портър. — Искаха да знаят дали обмисляме да пратим совалка от космическата станция, за да го проучи. Казах им само, че този въпрос още не е обсъждан. Все още ли е така? Спомням си, че преди малко се спомена нещо.

— Совалката може да отлети след час — отвърна Джон Кроуел, шефът на НАСА. — Необходима е само заповед на президента. Станцията е в готовност и екипажът на совалката чака.

— Много ли е трудно? — попита президентът.

— Сравнително просто упражнение — отвърна Кроуел. — И станцията, и обектът са в синхронни орбити на по-малко от хиляда и шестстотин километра разстояние. Струва ми се, че ще ни е от полза, ако използваме совалката, за да разгледаме обекта отблизо. С телескопа на станцията, който, както ви е известно, не е с астрономически лещи, а с доста ограничени възможности, все пак успяхме да открием известна информация. Обектът е много по-голям, отколкото смятахме отначало. Диаметърът му е около трийсет, а дебелината му — осем километра. Формата му е дисковидна. Изглежда, не е монолитен обект, а по-скоро е съставен от отделни части.

— Мисълта, която, разбира се, се поражда в главите на всички — каза Портър, — е, че може да има нещо общо с нашия посетител. Може да е кораб-майка.

— Според мен трябва да пратим совалка — рече президентът — и да разберем какво е всъщност това. Има ли някаква опасност?

— Нищо конкретно, за което да знам — отвърна Кроуел. — Но тъй като имаме работа с нещо неизвестно, опасността не може да се изключи изцяло.

— Какво мислите за това? — попита президентът. — Виждате ли някакви усложнения?

— Може да възникнат усложнения — отвърна министърът на правосъдието, — но това е нещо, което трябва да направим. Трябва да разберем какво е онова там, с какво може да си имаме работа. Но според мен на пилота трябва да се нареди да е извънредно предпазлив. Да внимава да не го предизвика. Без открити ходове. Без геройски изпълнения.

— Съгласен съм — каза държавният секретар.

— И аз — заяви министърът на вътрешните работи.

Одобрително мърморене обиколи масата.

Когато Кати се спусна по хълма зад мотела, Джери беше оттатък реката и вече чакаше. Седеше зад няколко сливови дървета, за да не го видят от моста, на шейсетина метра нататък по реката.

Кати заобиколи дърветата, видя го и му подхвърли чифт обувки.

— Вече можеш да махнеш ботушите — каза тя. — Надявам се, че съм взела правилния размер.

— Нося четиридесет и първи — рече Джери.

— Тези са четиридесет и втори. Не можах да си спомня. А може и никога да не съм знаела. По-добре да са твърде големи, отколкото да ти стискат. Насам е пълно с туристи, които минават покрай полицаите. Без ботушите никой няма да ти обърне внимание.

— Благодаря — каза Джери. — Притеснявах се за ботушите.

Тя се приближи и седна до него. Той я прегърна, притегли я до себе си и се наведе да я целуне.

— Добро местенце си си избрал — рече тя. — Хайде да останем за малко тук и да поговорим. Имам да ти задавам много въпроси. Сутринта не ми даде възможност да те питам. Разкажи ми всичко.

— Е, казах ти, че бях вътре в онова нещо. Не бях единственият. Освен мен имаше риба, заек, миещо мече и воден плъх.

— Каза, че са искали да те разгледат. Да разбирам ли, че са искали да разгледат и тях?

— Така ми се струва. Да речем, че си извънземен, и се приземиш на друга планета. Нали ще поискаш да разбереш какъв е животът на нея.

— Защо просто не започнеш от началото и не ми разкажеш подробно всичко, което се е случило?

— Ще ме прекъсваш, ще ми задаваш въпроси.

— Не, няма. Просто ще мълча и ще слушам.

— И нали няма да напишеш после статия за мен?

— Зависи колко добра е историята. И дали може да се напише. Но ако кажеш „не“, няма да я напиша. Може да споря с теб, но ако кажеш „не“, няма да я напиша.

— Изглежда ми достатъчно честно. Дойдох тук вчера, защото ми бяха казали, че във вира под моста има големи пъстърви. Можех да остана не повече от половин час, защото иначе щях да закъснея за онзи концерт, на който искаше да отидем, и…

— Значи си си спомнил за концерта?

— Че как можех да забравя? Ти нали ме заплаши…

— Добре, продължавай и ми доразкажи историята.

Той продължи и й разказа всичко само с няколко прекъсвания.