Клифърд Саймък - Посетителите

— Говориш така, сякаш онова нещо в Минесота е равнозначно на нова държава — каза Уайтсайд. — Е, то не е държава. Не знаем какво е. Как да разработваме политика, като не знаем какво е? Като военен, моята принципна задача е отбраната ни от него.

— Досега няма белези, че имаме нужда от каквато и да било отбрана — рече Уайт.

— Трябва да поговорим и по един друг въпрос — каза Лесли Лоугън, шефът на ЦРУ, — и това е сигурността.

— Какво искаш да кажеш с това „сигурността“? — попита държавният секретар.

— Ако онова нещо в Минесота се окаже извънземен разум — поясни Лоугън, — ако открием, че е пристигнало от място, което изобщо не прилича на Земята и където факторите на еволюцията и развитието са съвсем различни от тези тук, тогава бихме имали възможност да научим много от него. Бихме си имали работа с извънземен разум и извънземна технология. Ако успеем да получим част от тях, несъмнено бихме могли да ги приспособим за собствените си нужди и за националния си напредък. Всяко проучване, което му направим, трябва твърдо да се ръководи от това. Според мен би било извънредно неразумно да споделяме откритията си със света. Трябва незабавно да предприемем стъпки, за да се осигурим, че нищо от това, което открием, няма да попадне в чужди ръце.

— Досега — рече държавният секретар — се е приземил само един посетител. Може да последват и други. Ако стане така, има голяма вероятност някои от тях да се приземят в други страни. В подобен случай, струва ми се, не ще бъдем в състояние да скрием много информация. Мисля, че би било по-добре да споделим със света това, което научим. Ако постъпим така и ако се приземят още посетители в други страни, ще можем да очакваме и те да споделят с нас своите открития.

— На първо място — каза Лоугън, — ние не можем да знаем дали ще се приземят още посетители. Но дори да стане така, малко други държави, а навярно и нито една, притежават нашия научен потенциал и възможности, за да извлекат някаква информация.

— Това може да е истина, но политиката, на която държиш ти, би предизвикала изключително лошо впечатление в света, ако подбираме прекалено очевидно с кого да споделим информацията или каква информация да съобщим. Ако изобщо открием нещо.

— Бихме могли да съобщим някои най-общи открития — предложи шефът на ЦРУ. — Като жест към световното мнение, щом смяташ, че ще ни е от полза. Но бих препоръчал да не бързаме с това и да подбираме информацията най-сериозно.

— Съществуват световни интереси — каза държавният секретар — и към мен вече се обърнаха с някои предпазливи проучвания. Тази сутрин ми се обади сър Бейзил, британският посланик. Утре очаквам да ми позвъни Дмитрий. А след това и останалите. Според мен, ако си сътрудничим още от самото начало, ще допринесем за създаването на по-добър международен климат. Не след дълго можем да очакваме да бъде изразено мнение, че това не е само вътрешен, а международен проблем. Бих препоръчал да поканим екип от световни учени да вземе участие в нашите наблюдения, изследвания и заключения.

Шефът на ЦРУ поклати глава и каза:

— Изобщо не съм съгласен с теб.

— Анди, какво ще кажеш за всичко това? — попита президентът.

— Не мога да коментирам през куп за грош — отвърна Андрю Ролинз, министърът на правосъдието. — Доколкото си спомням, в международното право няма нищо по въпроса. Възможно е да има нещо, забутано из някакви договори. Трябва да ми дадете няколко дни.

— Говориш като юрист — каза държавният секретар.

— Аз съм юрист, Маркъс.

— От глава до пети, нали? Кажи като човек, не като юрист. Какво мислиш? Дори да противоречи на скъпоценните ти правни съчинения.

— Това, което ме учудва — отвърна Ролинз, — е, че досега разговаряхме за нашите и световните интереси, за това каква политика да предприемем. Дори и за миг не се замислихме за интересите на този наш посетител. Той е наминал да ни посети, дали за добро, не зная. Но докато не разберем, докато не се убедим в противното, струва ми се, като любезни домакини, ние трябва да го оправдаем поради липса на доказателства.

— Анди — рече държавният секретар, — точно това се опитвах да кажа и аз. Както обикновено, ти го изрази много по-добре от мен.

— Но той унищожава дървета! — простена министърът на вътрешните работи.

— Макар и да признавам, че сигурно имаме известни задължения да се държим като любезни домакини — каза Уайтсайд, — все пак настоявам да сме нащрек. Трябва да останем на поста си. Сблъскваме се с нещо, което ни е непознато.