Клифърд Саймък - Посетителите

— Нищо важно — отвърна Портър. — Новият обект в орбита започва да привлича доста внимание.

— Ясно — рече президентът. — Да се опитаме да обсъдим положението. Генерале, бихте ли започнали пръв?

— Все още всичко изглежда спокойно — отзова се Уайтсайд. — Проявява се силен интерес, но паника няма. Засега. Няма да е необходимо много време, за да се разрази, защото всички са настроени така. Подозирам, че напрежението се е качило доста високо, но засега е под контрол. Неколцина глупаци са извършили малко безчинства. В някои колежи е имало демонстрации, но са се държали възпитано. Децата просто пускат пара. Нищо повече от повишено настроение. Щатската пътна полиция в Минесота се справя успешно с положението. Лоун Пайн е блокиран. Изглежда, населението го приема сравнително добре. Няма кой знае какъв наплив. Губернаторът е вдигнал националната гвардия в бойна готовност, но още не се е наложило да я използва. Полицията допуска пресата в Лоун Пайн. Някои фотографи и журналисти са прегазили реката рано сутринта и са наобиколили посетителя. Не се е случило нищо. Той е продължил да си върши работата, каквато и да е тя. Нямам нищо против да ви кажа, че се разтревожихме за вчерашното убийство на бръснаря, но засега обектът повече не е проявявал враждебност. Разбрах, че на сцената се е появила група агенти на ФБР от Минеаполис.

Тимъти Джаксън, шефът на ФБР, каза:

— Разполагам само с предварителен доклад, Хенри. Както уверяват агентите, посетителят, изглежда, не носи никакво оръжие. Всъщност той изобщо няма никакви външни особености — нищо не е монтирано върху него, нито пък има нещо, което да стърчи.

— Тогава как е убил бръснаря? — попита президентът.

— И ние бихме искали да знаем — отвърна Уайтсайд. — Но досега не сме открили отговора.

— Стив, ти си пратил хора там, нали? — попита президентът.

— Вече трябва да са пристигнали — отвърна доктор Стивън Алън, научният съветник. — Очаквам да ми се обадят всеки момент. Но трябва да ви предупредя да не се надявате на бързи и изненадващи разкрития. Очевидно си имаме работа с нещо, което е извън обичайния ни опит.

— Да те разбирам ли — попита Маркъс Уайт, държавният секретар, — че си имаме работа с нещо от космоса, може би с извънземен разум?

— Първоначалната тенденция е винаги да се преувеличава — отвърна Алън. — Признавам, изкушавам се да кажа, че това е космически разум, но все още не разполагаме с такива доказателства. Наистина не може да се отрече, че онова нещо е паднало от космоса и, както казах, очевидно е извън целия ни досегашен опит, но като учен, не съм склонен да правя каквито и да било заключения поне докато не разполагаме с някакви резултати.

— Ни се водиш, ни се караш — рече държавният секретар.

— Не, Маркъс, просто не избързвам със заключенията. Не е много вероятно да произхожда от Земята, но засега просто не знаем. Окуражава ме фактът, че каквото и да е, досега то като че ли няма намерение да причинява някаква вреда. Засега се е държало приятелски.

— Отсичането на дървета не може да се нарече точно приятелско държане — каза Уилям Съливан, министърът на вътрешните работи. — Господин президент, земята, която е започнало да опустошава, е праисторическа необитаема зона. Тя е една от най-значителните екосистеми от този род и е най-типична за истинския вид на праисторическата пустош. Няколко хиляди акра гора, предимно от бял бор, си стои там и до днес, както си е стояла преди белите хора да пристигнат в Америка. Това наистина е страшна трагедия.

— Струва ми се — рече Хамънд, — че отсичането на дървета и извличането на целулоза от тях би трябвало да се разглежда като проява на разум.

— Една добре програмирана машина би могла да се справи с тази задача съвсем лесно — отвърна научният съветник.

— Но някой трябва да е програмирал тази машина.

— Прав сте — съгласи се Алън.

— Според мен — рече държавният секретар, — загубата на няколко дървета е нищожна в сравнение с това, което става.

— От твоята гледна точка — каза министърът на вътрешните работи, — може и да е така, но от моята не е. Безпокои ме арогантността на посетителя. Все едно някой да влезе в задния ти двор и да отсече ябълката, която си отглеждал от години, или пък да открадне зеленчуците от градината ти. При това не като обикновена вандалска постъпка, а да се държи така, сякаш има законното право да отсече ябълковото дърво или да окраде градината ти.

— Само си губим времето с такива дребни проблеми — рече държавният секретар. — Трябва да обсъдим националната си позиция, да разработим някаква стратегия. Ако този наш посетител в Минесота се окаже извънземен разум, ние непременно трябва да сме готови с политиката си към него. Не можем да сме сигурни, че е сам. Може да има и други, които да го чакат да им се обади. А ако се появят и други, тази политика би била от първостепенна важност. Трябва да имаме някаква идея как да действаме спрямо тях. Как ще се отнасяме с тях? Нямам предвид незабавно да се заемем с подробностите, защото засега не знаем за какво става дума, но определено трябва да очертаем някакви широки линии, в които да действаме при определени обстоятелства. Сега имаме време да разработим такава политика. Ако не го направим, ще се наложи да реагираме на различни ситуации, и то не винаги в наша полза.