Любен Дилов - Атомният човек

Долу езерото все така мяташе неспокойните си води, пороите свличаха в него свойте буйни гриви, а скалите се пукаха от влажната горещина, с която всемогъщият човек беше разбудил техния хилядолетен зимен сън.

Никой никога не е твърдял, че Джими Кук е глупав човек. Напротив. Всички негови познати го определяха като много способно момче и му предричаха бляскаво бъдеще. И той положително би постигнал бляскавото бъдеще, ако не беше тази непредвидена ранна смърт, която му донесе толкова неприятности.

Джими принадлежеше към така наречените самоиздигнали се хора. Неговият дядо беше готвач. Цял живот той мечта да има собствена гостилница, ала не успя да осъществи мечтата си и като наследство остави на своето семейство само името Кук 2 2 Кук — на англ. готвач. и няколко пробити тенджери. На сина му обаче провървя. Той беше по-образован и сполучи да завладее сърцето на дъщерята на своя работодател. После можа да се сдобие с една малка кръчмичка, която след десетина години хитрост и пестеливост се превърна в луксозен ресторант в центъра на Чикаго. Пред ресторанта трептеше грамадна неонова фирма, а вътре свиреше първокласен оркестър.

Благосъстоянието на стария Кук нарастваше от ден на ден и това беше един от най-щастливите периоди в живота на Джими. Той посещаваше колежа, беше първенец на неговия баскетболен отбор, упражняваше се като боксьор и се учеше да харчи парите на баща си. Това щастие щеше да продължава може би още дълго, ако не беше се появила една от онези нечакани и внезапни превратности, които рядко могат да се предугадят, а често тласкат живота ни в нежелана насока.

Едно от големите гангстерски обединения, което притежаваше под една или друга форма много локали в Чикаго, бе хвърлило отдавна око на ресторанта на Кук, обаче изчакваше той да се развие и да си спечели постоянна клиентела. И когато този ресторант доби солидно реноме, когато започна да го посещава дори и търговския елит на града, един ден при бащата на Джими се явиха двама млади, елегантно облечени господа и му предложиха да купят ресторанта. Старият Кук беше така изненадан от това предложение, че дори не обърна внимание на едрата сума, която споменаха купувачите. Като видяха, че собственикът не е склонен да продава, любезните млади господа смениха изражението на лицата си и заявиха, че е по-добре сега да им го продаде на прилична цена, отколкото след две седмици сам да ги моли да го купят на половината стойност. Собственикът не можа да разбере какво искат да кажат и съвсем не взе това за сериозна заплаха, но беше така възмутен от нахалството им, че извика келнерите и ги изгони.

Още на другия ден в един от големите местни вестници се появи съобщение, че едно многодетно семейство, което се хранило в ресторанта на Кук, се отровило от развалено месо и умряло сред адски мъчения. Не закъсня да дойде и полицията. Тя направи дълго обследване и накрая установи, че не се е случило нищо подобно, ала никой вестник не отпечата опровержението, което Кук в стотици екземпляри разпрати до редакциите. За кратко време Кук изгуби три четвърти от постоянните си и най-добри посетители. Очевидно те не обичаха да ходят в ресторанти, където влиза полицията и където се готви развалено месо.

Скоро и случайните клиенти, които се отбиваха да обядват или да вечерят, започнаха с възмущение да стават от масите, недовършили храненето си и без да плащат. Някой незабелязано стриваше с крак върху килимите смрадливи бомбички — малки стъклени топчета, пълни със сяроводород, които ужасно миришеха на развалени яйца. Кук предупреди полицията, ала злосторникът не можа да бъде хванат. Такива бомбички се появиха и пред самия ресторант, така че минувачите още отдалеч запушваха носовете си и се отбиваха на другия тротоар. Горкият собственик не можеше да си намери място от мъка. И затова, когато видя веднъж двамата млади елегантни мъже да влизат отново в неговия кабинет, първата му работа беше да извика полицията. Този път младите мъже не промениха изражението на лицата си. Те спокойно останаха на мястото си, като не преставаха да го увещават да им продаде ресторанта, докато бяха арестувани. Дори и след това те се сбогуваха най-любезно с изпълнения от жажда за мъст Кук. А вечерта се случи нещо страшно. От някаква профучала по улицата кола изхвръкна една ръчна граната и с трясък разби цялата фасада на ресторанта — и големите витрини, и неоновата фирма, и въртящите се стъклени врати.