Ричард Морган - Вариант 13

Ала тук, от тази страна на границата, с него беше станало нещо странно.

Може да се дължеше на факта, че изведнъж беше попаднал в среда, където сексът е навсякъде — съвършено поддържани и прекроени тела, дали от истинска плът, или подплатени с генериран в-форматен интерфейс само Бог знае, но така или иначе бяха навсякъде, увиваха се едно в друго на големите лазерни билбордове, по витринните екрани на магазините, дори по пазарските торби с висока резолюция на образа, които жените стискаха на гроздове за дръжките, сякаш прибираха реколтата от някакъв голям шарен и продълговат плод. Плът и пъшкане изобилстваха по всички канали, освен строго религиозните, във всички рекламни материали, които пристигаха по пощата, върху кошчетата за боклук по улиците, за Бога, а веднъж, докато още работеше в Свободното пристанище, дори в небето във вид на холографско изображение, озвучено от огромни високоговорители по протежение на плажа. Може да беше заради този безкраен баражен огън, заради сетивното пресищане или пък просто заради носталгията по онова, което беше оставил зад себе си. Така или иначе, в края на първата му година отсам границата естествената увереност, на която се беше радвал у дома, го беше напуснала като топлината на сутрешно кафе, забравено на верандата, и го беше оставила самотен и студен.

Кармен Рен прогори самотата му като падаща звезда. Неохотно отричаните в продължение на месеци фантазии стигнаха точката си на кипене. Плътта й под ръцете му, там, където ги насочваше Рен, беше топла и гладка, а езикът й в устата му имаше вкус на някаква тъмна непозната подправка. Тя отлепи едната от силиконовите чашки и меката тежест на гърдата й изпълни дланта му. Изпълни я съвършено, сякаш дланта му беше оразмерена именно с тази цел и предназначение. Нейните ръце се върнаха на колана му, разхлабиха го и се вмъкнаха отдолу. Той застина, когато пръстите й се плъзнаха по члена му, после на свой ред стисна инстинктивно гърдата й. Кармен простена, без да спира да го целува.

Съблякоха си дрехите един на друг, нетърпеливо и без много мисъл, на пресекулки, защото периодично спираха, за да се целуват и опипват, и накрая Рен легна гола на спалния чувал, плъзна ръце по хълбоците си и разтвори бедрата си за него. Той се надвеси над нея, малко тромаво от липсата на скорошна практика, а после се хлъзна със стон в нея. Вечерният въздух разхлаждаше кожата му, а Кармен Рен беше гореща и влажна отвътре. Усмихна се, извъртя се лениво настрана и направи нещо с вътрешните си мускули. Скот усети мек, хлъзгав, интимен натиск по цялата дължина на пениса си, после тя го дръпна надолу към себе си, вдигна бедра и ги сключи около кръста му — изгориха охладената му от въздушното течение кожа като нажежени маши — и той се изпразни, внезапно и абсолютно неспасяемо, тресеше се, сякаш през тялото му минаваше ток с високо напрежение.

Провеси глава и остана така, подпрян на лакти.

— Съжалявам.

Тя му се усмихна, намести се и стегна мускулите си около омекващото му мъжество.

— Недей. Знаеш ли какво означава за мен това, че загуби контрол над себе си по този начин?

— Просто… — Усети, че се изчервява. — Не го бях правил от доста време, сещаш се.

— Знам. Няма значение, Скот. За никъде не бързаме. Приятно ми е да те усещам в себе си. Ще го направим пак, когато си готов. — Ново присвиване на онзи особен мускул и очите й изведнъж се разшириха. — О! Всъщност…

Скот не знаеше дали е от начина, по който му говори, небрежно, сякаш седяха и хапваха в някое кафене, или просто заради факта, че тя е тук, под него, като кулминация на толкова много безнадеждни копнения и лепкави сънища. Или пък беше заради онази дума, „дева“, която още туптеше в главата му и която усещаше на устните си също като тръпчивия, тъмен вкус на самата Рен. Не знаеше и откровено казано, не го интересуваше особено. Вярно, Джейни веднъж му беше казала, че се мята обратно на седлото по-бързо от обичайното, но дори за него това сега си беше истински подвиг. Усети как се втвърдява вътре в нея, подува се под мекия натиск на тези нейни прекрасни мускули, и разбра, че този път всичко ще е наред, че ездата ще е дълга и сладка.

Лежаха с преплетени крайници върху спалния чувал, опрели гърбове на лющещата се стена, завити отчасти с якето на Рен, и гледаха отрязъка вечерно небе, който се виждаше през празната рамка на вратата. Скот си помисли, че звездите никога не са изглеждали толкова ярки и дружелюбни, дори у дома. Приличаха му на стражи, на пазители — примигваха в мекото синьо-черно на небето и вещаеха добрини. Сподели го с Рен и тя се засмя гърлено.