Ричард Морган: Вариант 13

Работата по този роман се оказа трудна и дължа благодарности на много хора и места. Просих, вземах назаем и крадох кажи-речи отвсякъде, за да напиша „Вариант 13“.

И понеже това е научна фантастика, нека започнем с науката:

Оригиналната идея за вариант тринадесет беше вдъхновена от теориите на Ричард Рангъм по въпроса за намаляващата човешка агресия, така както са описани от Мат Ридли в неговата превъзходна книга „Природата през погледа на природата“. Аз си позволих голяма литературна свобода в интерпретацията на тези идеи и вариант тринадесет, така както се появява в тази книга, по никакъв начин няма претенциите да представя отношението към този въпрос нито на господин Рангъм, нито на господин Ридли. Тези господа просто ми дадоха назаем трамплин, а грозното цопване, което се получи в резултат, е изцяло по моя вина.

Идеята за изкуствени хромозомни платформи също е взета назаем — от изключителната и малко страшничка книга на Грегъри Сток „Прекрояването на човека“, която заедно с „Природата през погледа на природата“ и книгите на Стивън Пинкър „Празната дъска“ и „Как работи умът“ вдъхнови огромната част от генетичната наука на бъдещето, измислена от мен за този мой роман. И нека го кажа отново — всички грешки и неточности в интерпретирането на материала, който открих в тези изключителни творби, лежат изцяло на моята съвест.

Интуитивната функция „Ярошанко“ е моя собствена измислица, но и тя се базира върху едно съвсем реално проучване върху социалните мрежи, така както е описано в книгата на Марк Бюканън „Малък свят“. Лично съм задължен на Хану Раджаниеми от университета в Единбург за самопожертвувателните му опити да ме въведе в квантовата теория на игрите и потенциалните й приложения и така да ми даде представа за Новата математика и нейния недоловим, но дългосрочен социален ефект. Следва да изкажа благодарност и на Саймън Спантън, един наистина превъзходен редактор, който търпеливо ми помогна да се преборя с техническата логистика на криогенните пътувания по маршрута „Марс — Земя.“

Що се отнася до политическия аспект на романа, бях силно повлиян от две много проницателни и доста депресиращи книги за Съединените щати, „Вярната нация“ на Джон Миклетуейт и Ейдриън Улдридж и „Какъв е проблемът с Америка“ от Томас Франк, както и от изключителната и не чак толкова депресираща „Вдървени“ на Сюзън Фалуди. Макар тези книги да подхраниха идеята за отцепването, повдигната във „Вариант 13“, Конфедеративната република (или Джизъсленд) беше вдъхновена от вече придобилата широка известност карта на Джизъсленд, създадена (според Уикипедия) от някой си Дж. Уеб в месидж борда на yakyak.org. 1 1 Въпросната карта се появява след президентските избори в САЩ през 2004 г. и разделя символично страната на синя зона (гласувала в полза на демократите и обозначена на картата като „Съединени канадски щати“) и червена зона (гласувала в полза на републиканците и обозначена като Джизъсленд), като синята зона се свързва с по-либерални разбирания, а червената — с гласоподаватели, водени в избора си по-скоро от морални ценности като неодобрение към браковете между еднополови и научните експерименти с ембрионални клетки. Смята се, че „червените“ избиратели се характеризират с по-силна вяра в християнството, оттам и името на хипотетичната държава (буквално „Земята на Исус“). — Б.пр. Браво на теб, Дж.! Специални благодарности и на Алан Бийте от „Бордърландс Букс“ в Сан Франциско, задето изслуша лъкатушните ми мисли над не една и две чаши уиски и бе така добър да сподели с мен възгледите си на един добре информиран американец, мисли, които ми помогнаха да огладя и полирам суровия материал.