Ричард Морган - Вариант 13

— Така става, като си купуваш софтуера от шибания Тексас — ухили се Ночера, вдигнал крака на конзолата, докато със Скот чакаха агенцията по поддръжката от Сан Диего да проследи случая дистанционно и да поправи дефекта. — Уорд никога няма да си научи урока. Щом искаш качество по стандартите на Ръба, трябва да платиш по цени на Ръба.

— Не е от софтуера — каза Скот. Първо, защото знаеше, че не е от софтуера, и второ — започваше да му писва от постоянното мърморене на Ночера. — От херметизацията е.

— От софтуера е, казвам ти. Досвидя му се и купи програмата от банда джизъслендски хакерчета, които си мислят, че измененият въглерод е нещо, което хората си купуват за домашното барбекю. Изостават най-малко с пет години от Долината, гарантирам ти.

— Нищо му няма на шибания софтуер — сопна се Скот. — Същата лайняна история стана и през май, а тогава още не бяхме ъпгрейдвали. — „И ти още не беше постъпил на работа“, помисли си, но не го каза на глас. А после осъзна какво е казал и се изчерви от срам. Никога не беше ругал така, преди да започне работа тук.

— Ами да. Същата лайняна история, същият лайнян софтуер. — Ночера явно нямаше намерение да млъкне. Обхвана с жест контролната зала. — Уорд е купил ъпгрейдите от същото място, откъдето е купил и оригиналната система. Лайняна система от краварския Канзас. Прясно изсрана от гъза на някое говедо.

— Преди малко каза, че били от Тексас.

— Тексас, Канзас… — Ночера махна пренебрежително с ръка. — То пък една разлика, тури му пепел. Всичките са…

— Остави го на мира, Емил. Всички сме родени някъде.

Рен стоеше на прага на контролната зала с незапалена цигара канабис в ъгъла на устата и ръце в джобовете на работния гащеризон. Беше изчезнала веднага щом свали водолазния костюм, без да каже и дума. Скот от опит знаеше, че е по-добре да я остави сама, когато е в такова настроение. Поне докато не дръпне една цигара.

Ночера въздъхна тежко.

— Виж, Карм, не е така. Не се заяждам само защото той е незаконен тука. Много хора биха го направили, но не и аз. Според мен човек има право да се бори за прехраната си дори ако трябва да прокопае тунел под границата. Но не може да си седи тук и да ми казва, че евтините боклуци, дето ги правят в Джизъсленд, работят толкова добре, колкото продуктите на Ръба. Щото просто не е така, мамка му.

Рен се усмихна уморено на Скот и каза:

— Не му обръщай внимание. Уорд го няма и само Бог знае колко гадории е шмръкнал Емил от сутринта.

Ночера й размаха пръст.

— Ти си гледай твоите химикали, Карм. И ме остави сам да си избирам моите.

— Това ли? — Рен извади цигарата от устата си и я вдигна, така че всички да я видят. — Това е евтина дрога, Емил. Няма да съм аз тая, дето ще се моли за аванс една седмица преди заплата.

— Да ти го начукам.

Тя лапна цигарата, стисна връхчето й със загрубелите си пръсти да я запали и дръпна силно. Огънчето се разгоря и изпука. Рен издиша облак дим и погледна през него към Ночера.

— Мерси — каза накрая. — Не е най-доброто предложение, което получавам тази седмица обаче.

— Какво, да не би нашето момченце от църковния хор да е събрало смелост?

Скот се изчерви до ушите. Кармен Рен беше най-великолепната жена от плът и кръв, която беше виждал, а тъй като двамата се занимаваха с поддръжката на съоръженията, беше имал предостатъчно възможности да види доста от плътта й. Рен се преобличаше в съблекалнята без грам стеснителност, което пастор Уилямс със сигурност би осъдил като горделивост и безсрамие. Скот учтиво обръщаше гръб всеки път, но така или иначе беше зървал по нещичко, докато тя вдигаше ципа на водолазния костюм или най-неочаквано го смъкваше до кръста си в зодиака, защото й е станало горещо. Кожата й беше като светъл мед, а извивките на тялото й бяха нежни, но и съвсем красноречиви дори в безформения служебен гащеризон с логото на „Уорд Биосъплай“. Но най-поразителното в Кармен Рен беше дългата й права коса, която се разсипваше като черна вода по раменете й всеки път, когато свалеше паякообразната шнола и небрежно наклонеше глава настрани. Имаше тъмни иронични очи, леко изтеглени нагоре, скули като скалните корнизи на някой хималайски връх, а когато се съсредоточеше върху нещо, цялото й лице застиваше в порцеланена неподвижност, от която сърцето му се пръскаше на дребни отломки и пращеше като пламналото въгленче в цигарата й с канабис.

През последните няколко седмици, когато се прибереше след работа, Скот все по-често се хващаше, че мисли за Рен, и то по начин, който несъмнено беше греховен. Искрено се беше постарал да устои на изкушението, но напразно. Тя се появяваше неканена в сънищата му, в пози и роли, които го караха да се черви през деня. Неведнъж през последните седмици се беше събуждал твърд като камък след тези сънища, ръцете му по своя воля търсеха облекчение, а в устата му дълго се задържаше вкусът на името й. И още по-лошо, имаше чувството, че когато го погледне, Рен вижда до самата потна сърцевина на желанието му и това я изпълва с презрение към него.