Ричард Морган - Вариант 13

— Така е — съгласи се Севги. — Освен това е можел да се обади за спасителен кораб веднага щом е напуснал марсианската поддържаща сфера. Не е било…

— Поддържаща сфера? — Ровайо смръщи въпросително вежди към Нортън. — Какво е това?

— Въпрос на ефективност — обясни Нортън. — Ако изстреляш кораб на КОЛИН от Марс към Земята и нещо се обърка, нещо, което изисква спасителна операция, помощта от марсианските служби е икономически ефективна само до определено разстояние. Ако авариралият кораб е отвъд тази мислена точка, по-разумно е спасителните екипи да бъдат изпратени от Земята. Ако човек иска да се добере до дома, ще трябва да изчака този момент, иначе усилията му ще са безсмислени. Марсианският спасителен екип ще го върне на Марс, където ще трябва да остане до края на договора си, плюс наказателните клаузи, които КОЛИН реши да наложи. Идеята е спасителните екипи да дойдат от Земята, защото по този начин, каквото и да става след това, поне ще си се прибрал у дома. Никой няма да похарчи цял куп пари да те връща обратно само за да ти направи напук.

— Питам просто от любопитство — каза Койл. — Тези наказателни клаузи, за които споменахте? Какви са? Какво може да ти направи КОЛИН, ако нарушиш правилата, докато си на Марс?

Нортън стрелна Севги с поглед. Тя сви рамене.

— Не е по-различно от другаде — каза Нортън с тренирана предпазливост: бяха обучени как да обяснят този въпрос по приемлив за непосветените начин. — Има си система от санкции, наречена „договорни ограничения“, но тя не е по-различна от обичайните мерки в подобни случаи. Парични глоби, удържани от договорната сума, при по-сериозни нарушения има и задържане под стража. Ако си на краткосрочен договор, излежаното време се добавя към посоченото в първоначалния договор без парична компенсация. Така че ако те е налегнала носталгия, е по-добре да си кротуваш.

— Хм. — Ровайо вдигна вежда. — А ако все пак се добереш до Земята? Незаконно имам предвид.

Нортън се поколеба. Севги обясни вместо него.

— Това не се е случвало досега.

И се зачуди защо ли го каза с усмивка. Студена, корава усмивка. Етан се размърда в спомените й и също се ухили.

— Сериозно? — възкликна Койл.

— Никога ли? — натъртено попита Ровайо. — Нито веднъж за трийсет години?

— Трийсет и две — уточни Нортън. — И два пъти по толкова, ако се броят първоначалните заселници преди нанотераформирането да заработи сериозно. Както каза Севги, става въпрос за затворена система. Много е трудно да я надвиеш.

Койл поклати глава.

— Още не мога да го схвана. Можел е да повика помощ от Земята. Вярно, можело е да прекара известно време в затвора, но мама му стара, така или иначе същото време го е излежал там, в космоса. Според мен и дума не може да става за сравнение между онова, което е преживял на кораба, и затворите за баровци тук, на Земята.

— Само че него не са го чакали само облекчените условия в затворите за баровци — тихо каза Севги.

— Виж. — Койл изобщо не я слушаше. Все още търсеше нещо, върху което да излее гнева си. — Едно не мога да разбера — защо не сте изпратили спасителен кораб веднага щом н-джинът е аварирал?

— Защото са стиснати, затова — измърмори Ровайо.

— Защото няма смисъл — спокойно отговори Севги. — „Гордостта на Хоркан“ така или иначе се е прибирал. Защо да смятаме, че екипажът и пътниците са пострадали?

— Не били пострадали!? — невярващо възкликна Койл. Нортън побърза да се намеси.

— Вижте, трябва да разберете как работи системата. Н-джинът преустанови връзка с нас, и толкова. Не е за пръв път, просто предпочитаме да не обявяваме това публично. Случвало се е н-джинът да млъкне за известно време, а след няколко дни пак да се свърже. Понякога просто умират. Не знаем защо.

Очерта с две ръце невидим куб. Севги отклони поглед, като се постара лицето й да остане неподвижно.

— Работата е там, че това е без особено значение. Автоматичните модулни системи управляват кораба и сами. Мислете за н-джина като за капитана на кораба. Ако капитанът на някоя от заводските платформи в Тихия океан умре, не пращате спасителни кораби, които да я върнат в пристанището, нали? — Нортън придружи реторичния си въпрос със срамежлива усмивка. — Същото е и с „Гордостта на Хоркан“. Загубата на н-джина не се е отразила на аварийните корабни протоколи. В контролните зали и на Марс, и на Земята се получаваха стандартните зелени светлини за състоянието на „Хоркан“. За състава на въздуха, за ротационната гравитационна константа, за целостта на корпуса, за състоянието на криогенните системи, за траекторията — без отклонения от зададения курс, за пилотиращите системи. Основните машини работеха нормално, просто корабът беше преустановил връзка с нас.