Ричард Морган - Вариант 13

— И какви са били плановете му?

— Да се прибере у дома свободен.

— Вижда ми се малко крайно — саркастично отбеляза Ровайо. — Не мислите ли?

— Не, не е крайно — каза Севги. Чуваше се как говори, но думите изведнъж бяха станали тежки и неповратливи. Синаптикът я предаваше, оттегляше се от речевите й центрове, оставяше я сама с униващата светлина на прозрението, без пътечка, по която да го изведе на повърхността и да обясни на останалите. Затърси слепешката подходящите думи. — Вижте, космическият кораб е затворена система. Каца в орбита и веднага го слагат под карантина, следват подробни медицински прегледи, проверки на документите за самоличност и така нататък. Обикновено минава седмица, преди пътниците да се спуснат с елеваторите на нанокулите и да поемат кой накъдето е. Този тип, който и да е той, не е искал да мине през всичко това. По някаква причина не е искал да пристигне замразен в криогнездото заедно с другите, още по-малко е искал да го спасяват в открития космос. И в двата случая е щял да се озове на нанокулата. Искал е да си тръгне, без да го видят и регистрират. И това е бил единственият начин да го постигне.

— Да, но защо? — попита Койл. — Шест-седем месеца канибализъм, изолация и почти сигурна лудост. Без гаранция, че ще оцелее при приземяването. Трябвало е да пренастрои и криогнездото, което също крие значителен риск, ако не бъркам. Така де. Каква нужда „да се прибереш свободен“ може да оправдае това?

Нортън се поусмихна вещо, но си замълча. Не беше за публична консумация. Севги реши да зареже недомлъвките.

— Това е встрани от въпроса. Не е тайна, че на Марс има хора, които съжаляват, че са се записали в програмата, и които биха искали да се приберат предсрочно. Но те са така наречените мърморковци, евтината, неквалифицирана работна ръка. Този човек не е мърморко. Става дума за човек, който с лекота манипулира криогенни и медицински инфосистеми, който е в състояние да работи с бордовите протоколи за аварийно кацане…

— Да, и това е още нещо, което не разбирам — прекъсна я Ровайо, смръщила вежди. — По време на целия полет този тип вади и връща пътниците в криогнездата им, за да си осигурява храна. Защо просто не е убил един от тях и не се е пъхнал в освободеното по този начин криогнездо?

— Трудничко ще ти е да обясниш действията си, когато те извадят от фризера при пристигането ти — сухо отбеляза Койл.

Партньорката му сви рамене.

— Добре де, значи ще програмираш криогнездото да те събуди една седмица преди кацането. И тогава…

Нортън поклати глава.

— Няма как да стане. Криогнездата са кодирани индивидуално на нанониво за всеки пасажер и програмните им параметри не могат да се променят току-така. Веднага биха отхвърлили тяло, различно от онова, към което са били пригодени. Само специалист по криогенна биотехнология би могъл да заобиколи това ограничение, а дори и той едва ли би могъл да го направи по време на полет. Този вид кодиране се извършва, докато корабът е на док. Цялата система се демонтира и кодирането се извършва в лаборатория. По същата причина не можеш да препрограмираш гнездото да те събуди по-рано от предвиденото. Важното в нашия случай е, че всичко, което е станало, е станало в рамките на съществуващите системни параметри. В системата има опция за временно извеждане на пасажера от криосън по медицински причини. Няма опция обаче за размяна на криогнездата или за преждевременно събуждане.

— И той е бил достатъчно умен или достатъчно опитен да знае това — каза Севги. — Помислете. Знаел е точно кои системи може да препрограмира, без да задейства нито една аларма.

— И освен това си пада по алтернативната кухня — изръмжа Койл. — Какво точно се опитвате да ни кажете?

— Опитвам се да кажа, че човек с такива умения и познания би заминал за Марс като висококвалифициран специалист, което означава договор от три до пет години без изискване за подновяване. Можел е да изчака да се върне у дома в криосън и с дебела пачка по сметката. — Севги ги изгледа поред. — Защо не го е направил?

Ровайо сви рамене.

— Може да не е издържал. Три години са си много време, особено ако тепърва започват. Питайте новобранците във „Фолсъм“ или „Куентин Две“, те все пак са на Земята, макар и в затвор. Може този тип да е слязъл от совалката в Бредбъри, да е хвърлил един поглед на червените камънаци и да е осъзнал, че е направил огромна грешка и че трябва някак да я поправи.

— Това не се връзва със силата на волята, необходима за онова, което е направил — трезво възрази Нортън.