Ровайо поклати глава.
— И фактът, че онзи кучи син е вадил хора от криогнездата и ги е кълцал на кайма, не е бил засечен по никакъв начин?
— Да — уморено призна Нортън. — Не беше засечен.
— Без н-джина нямаше начин да разберем какво е ставало — продължи монотонно Севги, отчасти отегчена, отчасти в опит да скрие от самата себе си мрачното убеждение, че Ровайо правилно е отгатнала истинските мотиви на КОЛИН. Спасителна операция на кораб в средата на траекторията му все още беше главоломно скъпо начинание за всеки мениджър по летателни проекти. — Основната система е точно това — основна. Казва ни, ако нещо даде дефект или аварира. Нямаше данни за авария и понеже пасажерите би трябвало да са в криосън, това логично означаваше, че няма начин да пострадат. Нямаше как да знаем какво всъщност се случва на борда. Корабът се движеше по зададения курс. В ситуация като тази можеш само да чакаш. Така стоят нещата при космическите полети.
Ровайо изобщо не се впечатли от поучителния тон на последните изречения.
— Сериозно? Добре де, щом корабът не е отговарял на позивните ви, как е щял да кацне на нанокулата?
Нортън разпери ръце.
— Отговорът е същият. Процедурата е автономна — нанокулата поема управлението на навигационните системи, когато корабът се приближи. Нямахме причина да смятаме, че това няма да стане.
— На мен ми се струва — каза Койл, — че който и да е направил това, е познавал системите ви в най-големи подробности.
— Така е. — „Познавал и е скъперническите ни душици освен това“. Севги прогони последната мисъл. Време беше да слезе на земята. — Познавал е системите ни, защото ги е разучил и умело е планирал как да ги заобиколи, което означава изключително висока степен на интелигентност и опит в саботажите. Освен това е бил изцяло отдаден на мисълта за собственото си оцеляване, над и отвъд всякакви предразсъдъци, което говори за изключителна дисциплина и сила на волята. Едновременно с това обаче същият този човек е изпитвал силен страх да не бъде разкрит, достатъчно силен, за да направи това само и само за да го избегне.
Севги обхвана с жест виртуалната среда. Различни аспекти от местопрестъплението излязоха на преден план — системата разчете жеста й погрешно. Ужасяващи данни, вертикални и хоризонтални срезове на раните с кодове в ярки цветове, статични изображения на разлята по пода криогенна течност, пръски кръв по стените и ухилени одрани черепи.
Севги си пое дълбоко дъх.
— Е, някой иска ли да каже към какво ни насочва тази картинка?
Явно бяха следили обясненията й внимателно. Нещо в очите на Койл се промени видимо, гневът отстъпи пред нещо друго. Ровайо мълчеше. Нортън изглеждаше замислен. Никой не каза нищо. Колкото и да беше странно, не те, а виртуалният интерфейс прие предизвикателството. Решил беше, че са му задали въпрос.
— Характеристиките, които описахте — с ясен глас каза спретнатата лаборантка от виртуалната криминологична лаборатория, — са съвместими единствено с модифициран индивид от мъжки пол, познат под наименованието „вариант тринадесет“.
Севги кимна признателно на интерфейса.
— Да. Нали.
Всички стояха мълчаливо и се опитваха да осмислят казаното.
— Супер — каза накрая Койл. — Само това ни трябваше. Шибаният убиец на всичкото отгоре е и изрод.
Контролиращото влажността устройство на седемнайсети низ аварира — повредата беше настъпила в петък през нощта, така поне решиха, — не се включи и допълнителната защита. Съботата беше мъглива и отначало никой не забеляза, че похлупаците са останали отворени до пълна прозрачност. И когато следобед калифорнийското лятно слънце проби мъглата и се ливна по стъклото, нямаше какво да защити културите в инкубаторите. Алармите на кея се разпищяха. Скот и Рен се метнаха на „Зодиак“-а и подкараха с паническа скорост натам, но докато облекат водолазните костюми и влязат във водата, почти целият низ беше отишъл по дяволите. Останаха във водата, колкото да преценят щетите, след това разкачиха системата и се обадиха на Ночера да съобщят подробностите. После поеха назад към кея мокри и потънали в унило мълчание. Скот си помисли, че няма смисъл да изрича на глас онова, което и двамата знаеха. Седемнайсети беше натъпкан до корените — загубили бяха почти четвърт от месечната реколта. Уорд беше отишъл да провери дълбоководните решетки, но когато се върнеше и разбереше какво е станало, щеше да откачи. Случваше се за трети път това лято.
Читать дальше