Ричард Морган - Вариант 13

— Извинете, бях се замислила — призна тя. — Какво казахте?

— Попитах — натъртено каза ченгето — дали според вас е възможно извършителят още да е жив?

Въздухът във виртуалната реалност, по принцип безветрен, стерилен и хладен в противоречие с пустинния пейзаж, сякаш стана с още няколко градуса по-студен. Нортън погледна Севги и тя усети мъничкото, почти недоловимо кимване, което се издигна откъм корените на интуицията й.

— Някой е отворил шлюзовете — изтъкна Ровайо.

— Може да са го направили автоматизираните системи. — Койл хвърли обнадежден поглед към двамата представители на КОЛИН. — Нали?

— Не е изключено — каза Севги. — Докато не стане ясно какви точно повреди са били нанесени на автоматизираните системи и на н-джина, няма как да преценим какво е било самостоятелното поведение на кораба.

Ала някъде в тила й се бе зародил упорит, пулсиращ, засилващ се ритъм, като боботене на мотори под палубата, като бумтящия глас на Етан, който й чете откъси от книгите на Томас Пинчън, докато тя лежи, болна от грип, и гласът му ту стига до съзнанието й, ту се губи в пристъпите на високата температура. Побърза да прогони спомена. Потопи се в студените искрици на стимуланта: обляха лицето й като струи на фонтан.

— Вижте, ще знаем дали някой се е измъкнал жив веднага щом…

— Веднага щом пристигнат ДНК анализите — довърши вместо нея Ровайо. — Спор няма. Но докато това стане, кажете ни какво мислите по въпроса вие. Нека се възползваме от инстинкта ви на специалист от КОЛИН. Възможно ли е някой да е оцелял при падането?

— Ако не е бил в криогнездо, едва ли — отговори й Нортън. Обичайната предпазливост при публични изказвания, ключов момент в политиката на КОЛИН. — А дори да е оцелял, до брега има сто километра вода, които е трябвало да преплува.

— Може някой да е дошъл и да е прибрал оцелелия. — Ровайо махна към празните етажи на къщичката с надпис „данни от набл. системи“. — Още нямаме сателитни данни, нито материал от случайно прелитащи над района апарати. Не знаем какво е станало, преди да се появи спасителният екип.

Койл поклати глава.

— В това няма смисъл, Алисия. Спасителните екипи са излетели веднага щом са получили координатите.

— От коя компания са били? — попита Севги, с надеждата, че въпросът й звучи неутрално. Нюйоркската полиция отдавна имаше самочувствието, че е превърнала системата си за спешно реагиране в произведение на изкуството, и се отнасяше презрително към политиката на ССР да прибягва до помощта на външни изпълнители. Отношение, породено, и по-точно отвратено, от катастрофалния флирт на Ню Йорк с подобни схеми за действие в миналото.

Ровайо погледна Койл.

— „Филигри Стийл“, нали? Или… момент. — Тя млъкна и щракна с пръсти. — Те не загубиха ли наскоро наддаването срещу ЕксОп?

— Не, това беше в Сиатъл. Тук още работим с екипите на ФилСти. — Койл погледна Севги и Нортън. — Доста са добри, между другото. Свършили са си работата за рекордно време. Пристигнали са за двайсет минути и са спуснали екипи. Не е възможно някой да ги е изпреварил. Онзи тип или е сред труповете в кораба, или е скочил в океана и е заплувал към залеза.

— Което би било грешната посока — сухо отбеляза Нортън.

Койл го изгледа ядно.

— Изразих се метафорично.

— Често го прави — сериозно каза Ровайо.

— Не мисля, че е скочил във водата — каза Севги. — Трябва да си склонен към самоубийство или доказано луд, за да допуснеш такава грешка.

Койл я зяпна.

— Вие да не би да падате от небето, Ертекин? Не видяхте ли корабната кухня? Твърдите, че този копелдак може и да не е луд, така ли?

Севги сви устни.

— Този „копелдак“, както се изразихте, е прекарал последните няколко месеца съвсем сам в дълбокия космос. Сам, като се изключи спорадичната компания на другите пътници, които е събуждал, колкото да си отреже по някоя мръвка. Без съмнение е душевно разстроен, да, но…

Ровайо изсумтя.

— Да бе, разстроен. Трябва да си тотално разхлопан, за да…

— Не! — Силата на тази едносрична дума накара Ровайо да млъкне. Думите се изсипаха от устата на Севги, думи, които беше чувала от Етан и които сега изричаше почти дословно. Обземаше я засилваща се и спокойна увереност. — Не е задължително да си луд, за да направиш такова нещо. Необходимо е просто да имаш цел и да си решен да я постигнеш. Нека уточним това, докато е време. Това, което видяхме на „Хоркан“, не са симптоми на лудост, а само доказателства за изключителна сила на волята. Доказателства за грижливо обмислен и осъществен план, освободен от всякакви социално наложени ограничения. От каквито и душевни травми да е страдал този човек в края на пътуването, те са били резултат от екзекуцията, а не причина за нея.