Колин Уилсън - Истински престъпно

Той не пести средства и за сградата, наема мазачи и дърводелци от други градове и им плаща по петдесет долара на ден. Когато материалите свършват, Сийгъл ги набавя на изключително високи цени от черния пазар. Шофьорите на камиони докарват материали, които нощем крадат и му продават повторно на другия ден. Сийгъл заповядва стените да бъдат двойни. Когато става ясно, че носещата греда на мансардата му ще бъде само на 5,1 фута над пода и ще трябва да се навежда всеки път, когато влиза в стаята, Сийгъл нарежда централната структура на сградата да бъде разрушена и проектирана отново. Суетността му струва двайсет и две хиляди и петстотин долара. Бъгси решава, че разположението на кухните не е хубаво и дава още трийсет хиляди долара, за да го променят. После се оплаква, че помещението за парния котел е твърде малко и това му струва още сто и петнайсет хиляди. Сийгъл настоява деветдесет и двете хотелски стаи да имат отделни бани и тоалетни и сметката за канализацията стига един милион. Сградата се превръща в обсебеност, последната му игра за признание. Сийгъл ще бъде управител на най-луксозния хотел и казино в страната и следователно всичко трябва да бъде, както го иска. Той е неконтролируем.

През 1946 година, докато хотелът придобива очертания, агресивните му изблици на гняв зачестяват. Сийгъл става раздразнителен главорез, още по-опасен заради имперските си амбиции. Работниците, които се трудят в горещината, за да завършат хотела навреме за откриването по Коледа, се страхуват от мегаломанията му и от пушките на наемните убийци като Хайми Сийгъл и Малкия Мо Седуей. Атмосферата е напрегната.

През лятото Бъгси и Вирджиния Хил импулсивно решават да отлетят за Мексико и да се оженят. Сийгъл й подарява пръстен с рубин и диаманти. Той не казва на никого за сватбата и едва след пет години Хил съобщава пред репортери, че някога е била съпруга на Бъгси. Той не е емоционален човек, не говори за чувствата си и рядко изразява нежност. Но и двамата знаят, че това е любов между сродни души. Сийгъл дори написва стихотворение за Вирджиния.

„Фламинго“ трябва да бъде открит на 26 декември. Съзнавайки, че денят бързо наближава, Сийгъл започва трескави опити за реклама. Той наема пресагенция от Лос Анджелис, която изпълва вестниците със снимки на неземните красоти в хотела. В Лас Вегас Сийгъл заема цяла страница с обяви във всички регионални вестници и наема Хенри Грийнспън, редактор на месечното списание „Лас Вегас Лайф“, да ръководи рекламната му кампания. Най-много от всичко Сийгъл иска да бъде сигурен, че никога повече няма да бъде известен като Бъгси 1 1 Шантавия (англ. жаргон). — Б.пр. . Той усилено ухажва представителите на медиите, изпраща им кашони с уиски и дава обещания за безплатен секс в казиното и понякога пликове, пълни с пари. Мнозина репортери установяват, че след крепкото ръкостискане с Бъгси държат стодоларова банкнота. Сийгъл съставя списък на кинозвездите, които иска да присъстват на откриването на хотела, и заповядва на Били Уилкерсън, дългогодишния си съдружник в Лос Анджелис, да ги покани, като наема флотилия от самолети, за да ги доведе във „Фламинго“.

Но този път късметът му изневерява. Рандолф Хърст, вестникарският магнат, дава да се разбере, че не се интересува нито от Сийгъл, нито от „Фламинго“. Пресата се държи на разстояние или пише язвителни статии за тъмното минало на Бъгси. Кинозвездите, които е поканил — Джоан Крофорд, Спенсър Трейси и Гриър Гарсън — са посъветвани от влиятелни личности да стоят настрана. От отчаяние Сийгъл се замисля дали да не отложи откриването. Но Вирджиния Хил току-що е похарчила три хиляди и петстотин долара за нов тоалет и не иска голямата й нощ да бъде провалена.

На 26 декември времето е отвратително. Силният вятър и бурята не позволяват на самолетите да излетят и повечето знаменитости остават в Лос Анджелис. Зрелищният декоративен водопад пред хотела, който се вижда от километри, отказва да работи, защото котка е скрила малките си в един от крановете. Сийгъл смята, че ще бъде лош късмет, ако пуснат водата, за да изхвърлят котенцата. Вратите на хотела са отворени и става очевидно, че там има повече персонал, отколкото клиенти. Само две-три известни личности, сред които верният Джордж Рафт, пристигат с коли или влак. Големият празник се превръща в катастрофа.

Но докато хазартът е жив, има надежда. Казината понякога закъсват, но ако се управляват грижливо, би трябвало да са машини за пари. В края на краищата залозите неизменно са в полза на заведението. Но на Сийгъл този път не му провървява. Загубите на казиното през първата седмица са безпрецедентни. Някои казват, че местната опозиция обединява усилията си, за да разори „Фламинго“ през първите четирийсет и осем часа на съществуването му, наливайки пари, за да доведе до фалит Сийгъл с печалби в самото начало. Всички, с изключение на Джордж Рафт, който загубва шейсет и пет хиляди долара, спечелват малки състояния. Сийгъл обезумява от гняв. Той сменя заровете и картите и мести обърканите крупиета от маса на маса. Нищо не променя късмета му и Бъгси е ощетен дори от служителите си, които открито вършат измами.