Колин Уилсън - Истински престъпно

Сийгъл крачи из още недовършеното казино и кипи от гняв. Очите му са кървясали, а търпението му се изчерпва. Той започва да търси скандали и се опитва да удари Чик Хил. Двамата с Вирджиния се скарват жестоко и тя се нахвърля срещу Бъгси със стилет и разрязва дълбоко лицето му. Хил се връща в Лос Анджелис, взима си друга къща, купува си нови дрехи и си намира нови любовници. Тя мрази пустинята и е психически нестабилна. Една нощ в дома й е извикан полицай, който я вижда да се разхожда по нощница, да държи пистолет и да крещи, че ще убие всички наоколо.

Конкурентите на Сийгъл в Лас Вегас и Лос Анджелис започват да разпространяват слухове за избухливия характер на мафиота, който управлява „Фламинго“, като твърдят, че посетителите излагат на риск живота си. Накрая, застрашен от фалит, Сийгъл заявява, че ще затвори „Фламинго“ и ще го отвори отново, вече довършен, през март.

Той започва да подозира, че поддръжниците му може сериозно да замислят да се отърват от него и дори да го разорят, за да му отнемат „Фламинго“. Сийгъл се обкръжава с въоръжени побойници и пребива всеки, когото заподозре в нелоялност. Той се нуждае от пари толкова отчаяно, че „ужилва“ всеки, когото познава. Сийгъл убеждава Джордж Рафт да му даде назаем сто хиляди долара, които така и не му връща.

Повторното откриване през март е мрачно и изпълнено с паника събитие. Няма фойерверки и шумна веселба и Сийгъл и приятелите му и съпругите им прекарват вечерта, като тичат от стая в стая, трескаво опитвайки се да помогнат на служителите да приключат с приготовленията.

В осем часа вечерта във фоайето още има гости, които чакат да се регистрират в стаи без мебели. На пръв поглед бизнесът изглежда много по-добре. Лошите слухове разпалват интереса към Сийгъл и хората правят път през пустинята, за да посетят приказния му, блестящ замък.

Но отново не му провървява. Гостите играят в казиното и пак печелят. Загубите през първите шест месеца са приблизително един милиард долара. Има и поредица от други провали. В един горещ следобед почиващите край плувния басейн разтревожено виждат как водата изчезва във внезапно отворила се, огромна пукнатина. Мнозина измърморват, че тук е намесена Божията ръка, и незабавно си тръгват. Това е пропуск на инженерите, който скоро е отстранен, но слухът плъзва — „Фламинго“ е прокълнат.

За две седмици „Фламинго“ загубва триста хиляди долара. Построяването на сградата струва четири милиона долара и обзавеждането на деветдесет и двете стаи — още по три хиляди и петстотин долара. А мафията иска да чуе добра новина за инвестициите си. Сийгъл гледа в дулото на пистолет.

Състоянието на Вирджиния Хил става все по-нестабилно. Една нощ, убедена, че Сийгъл спи с русокосата гардеробиерка, тя се нахвърля върху жената, която е откарана в болница с разместени прешлени и жестоки рани по лицето. Сийгъл се вбесява. Гневните му изблици са достатъчно лоша реклама. Двамата се скарват. Хил поглъща свръхдоза. Спасяват я, но това е само първият й опит за самоубийство и един ден тя ще успее.

Вирджиния е изтощена. Сийгъл започва да страда от безсъние. Той знае, че положението му е безнадеждно — няма достатъчно опит да ръководи „Фламинго“, суетата и лошият му вкус са допринесли за катастрофата и не може да намери пари отникъде. Но когато Хил му предлага да продаде хотела и да се премести при нея, Бъгси отказва.

Смъртта му е неизбежна. Поддръжниците му го искат вън от играта. Той отдавна се е разделил с двамата мафиоти, участници в проекта — Гюс Грийнбаум и Малкия Мо Седуей.

Двамата явно са добре информирани за графика на мафията за последните дни на Бъгси.

Когато второстепенната актриса Мари Макдоналд (близка приятелка на Сийгъл и Хил) отива в Лас Вегас, те се изненадват, че не е посетила „Фламинго“. Тя им казва, че чиновникът в хотела й, някой си Рей Кронсен, лекомислено подхвърлил, че мястото е пълно с гангстери и убийци. Сийгъл не е на себе си от ярост. Той взима Хайми Сийгъл и Чик Хил, отива в хотела, където работи чиновникът и тримата го пребиват до безсъзнание с прикладите на пушките си.

През няколкото дни до 20 юни 1947 г. Сийгъл постоянно е до телефона. Никой не е поискал да каже с кого е разговарял. Понякога той води гневни спорове, друг път умолява или е разумен и дружелюбен. На 19 юни Бъгси отива при партньор на име Грийн Дебелия Ирландец и му показва куфарче, съдържащо шестстотин хиляди долара.

— Отивам в Лос Анджелис за няколко дни — казва Сийгъл. — Искам да пазиш това куфарче. Ако нещо се случи с мен, едни хора ще дойдат да го вземат.