Колин Уилсън - Истински престъпно

Графиня ди Фрасо е влюбена в Сийгъл и през 1938 г. финансира един от най-екстравагантните му планове — издирването на легендарно съкровище на стойност деветдесет милиона долара, заровено на остров по крайбрежието на Коста Рика. Екипирани с карта на съкровището, дадена им от възрастен пияница на име Бил Баубиър, двамата събират необикновен антураж от съмишленици авантюристи и спекуланти, наемат кораб и потеглят към остров Кокос, където по думите на Сийгъл в пещера е скрито приказното съкровище. След като плава няколко седмици, разнородният екипаж от светски личности и мошеници стига до безлюдния, враждебен остров. Бреговете са скалисти, а земята — обрасла в гъста джунгла и увивни растения. Те прекарват десет ужасни дни, търсейки злато. Всъщност малцина от хората на борда очакват да намерят нещо, но скоро става ясно, че Сийгъл гледа абсолютно сериозно на въпроса и става все по-раздразнителен. Те разкопават навсякъде. Температурата е около трийсет и седем градуса. Членовете на екипажа са изпохапани от комари и измъчвани от тропически болести. Графинята се оттегля на кораба, седи на сянка, пие шампанско и линее. Накрая, след като взривява с динамит големи части на острова, разгневеният Сийгъл е принуден да се откаже от търсенето. Експедицията струва на Ди Фрасо най-малко петдесет хиляди долара.

През декември 1940 г. главният прокурор оттегля обвиненията срещу Сийгъл. Властите решават, че не разполагат с достатъчно доказателства срещу него. Но се носят слухове, че Сийгъл е дал един-два полезни приноса във фондовете за преизбирането на някои хора и властите в Ню Йорк не искат да рискуват да изправят Релис на свидетелската скамейка срещу Сийгъл. Желанието им е да запазят живота му, за да свидетелства срещу по-големите мафиоти в града.

Бъгси е освободен с цялото величие на престъпник, но без репутацията му да бъде опетнена от затворничеството. Той е още по-желан и търсен от дамите. Холивудските звезди канят този опасен, но очарователен и интересен човек и дори местната полиция често го вози с патрулните коли с виещи сирени.

По-късно полицаите решават, че имат повече доказателства срещу него и отново го арестуват, но ненавременната смърт на Ейб Релис става причина за освобождаването му.

Бъгси Сийгъл е изключително суетен. Той е фанатик на тема физическа форма и мъжественост, пуши и пие малко, боксира се за удоволствие и всеки следобед посещава гимнастическия салон, където провежда много от деловите си срещи. Нощем той слага крем и ластична превръзка на лицето си, за да не увисна кожата му. Сийгъл си ляга в десет часа, след като в продължение на час се бори с някоя книга за самоусъвършенстване. Той непрекъснато се опитва да обогати речника си и да се отърве от нюйоркския акцент, който издава произхода му. Сийгъл изпитва ужас при мисълта, че ще оплешивее, и не позволява на никого да спомене за оределите му коси. Всеки с буйни коси усеща завистливия му поглед и веднъж Бъгси плаща две хиляди и петстотин долара на един от съдружниците си, за да вземе остриганите му коси.

През 1941 г. Бъгси се запознава с Вирджиния Хил, дъщеря на бедни хора от малък град в Алабама, която пътува из Америка и Мексико, спи с различни мъже, омъжва се най-малко два пъти и харчи за бельо и увеселения значителните суми, с които щедро я даряват почитателите й. Джо Епстайн, добродушен, късоглед счетоводител от Чикаго с доходни връзки с хазартния синдикат, всяка седмица й изпраща пакети с пачки банкноти по хиляда долара. Прави го години наред. Хил е красавица. Кестенявите й коси, сиви очи, екстравагантната й личност могат да превърнат и най-трезвомислещите мъже в раболепни сексуални роби. Тя и Сийгъл са родени един за друг. Той я посещава всеки ден и Хил се облива с „Шанел №5“ преди срещите с него. Малкият й брат Чик, когото е спасила от тежкия труд в земеделския щат Алабама и води навсякъде със себе си, винаги е до нея и поднася храна и напитки на любовниците й. Вирджиния и Сийгъл използват и гостоприемството на хотели и апартаменти и се представят под различни псевдоними. Когато властите най-после решават да потърсят Хил заради дребния въпрос за неплатени данъци на стойност неколкостотин хиляди долара, разпространяват обява за издирването й, в която я описват като „любовница и съдружница на гангстери и изнудвачи“ и публикуват списък на двайсет фалшиви имена, използвани през годините.

Хил има гардероб, на който би завидяла и кралица — сто чифта обувки, множество рокли уникати, всяка на стойност пет хиляди долара, дузина наметки от норки и две палта от персийски агнета. Зимните й дрехи са внесени от Англия. Вирджиния има диамантени пръстени за петнайсет хиляди долара и всяка година си купува нов кадилак. Повечето й пари идват от Епстайн. Но и Бъгси дава трийсет хиляди долара, за да й купи къща в Маями. Когато данъчните власти я разпитват, тя казва, че има годишен доход само шестнайсет хиляди долара, придобити от залагания в конни състезания. Хил наистина залага големи суми, но и печели много, но това е нищо в сравнение с потока от пари от Епстайн. Чик Хил изчислява, че сестра му разполага с пет милиона долара в онези години. Тя не харчи всичко за себе си. Понякога хвърля през прозореца пари на хората. Досега никой не е обяснил задоволително защо Епстайн й е изпращал толкова много пари. Някои казват, че Хил е имала дял в хазартния му синдикат. Други твърдят, че тя е била една от най-преуспяващите изнудвачки на всички времена. Но истината вероятни е, че Епстайн не само е бил влюбен до полуда, но и се е чувствал отговорен за нея. Тя му става любовница, когато е едва седемнайсетгодишна. Преди да умре, Вирджиния изповядва пред една приятелка, че мрази Епстайн, защото не й дава покой и не се отказва от опитите си да я спечели отново, като й дава пари.